ЗРИТЕЛ

 Темата за 8 февруари е ЗРИТЕЛ

 

Помня точно кога осъзнах, че ставам зрител на живота си. Пътувахме с родителите ми с колата, аз гледах през прозореца, те спореха за нещо… Гласовете им се разтвориха в звука на мотора. Пейзажът се отмести встрани и аз потънах в него. Един съвсем обикновен крайпътен пейзаж… След миг всичко беше същото… Само дето аз бях останала някъде там, отместена встрани, а животът продължи по пътя си…

 

паралелни светове –

животът ми в единия,

аз го гледам от другия

***

мигът преди аплодисментите –

не искам да заглъхне

последният акорд

***

доволна примадона –

мишката гледа

как кучето гони котката

МЪГЛА

Темата за 7 февруари е МЪГЛА

 

през талазите на мъглата

слънце –

вместо луна

***

лятно утро –

платноходки

плуват в мъгла

***

зимен здрач –

над езерото

мъгла от водна пара

***

детски спомен

вървя в мъгла

сама в света

БРАДА

Темата за 6 февруари е БРАДА

Едно мое стихотворение, "Брада от водорасли"... не го помня, но откакто го написах, когато чуя думата "брада", сещам се за "брада от водорасли"... Но - не можах да напиша хайку за брада от водорасли...

влажна есен –

камъкът в двора

с брада от мъх

*** 

В края на юни ечемикът узрява и нивите заприличват на руси самодиви, заспали в полето. Обичам този рус цвят - напомнящ суша, жега и прах, избеляло пране и пустош...

краят на лятото –

брадата на скитника

изруся

*** 

Обичам да заравям лицето си в брадата ти - кестеняворуса и галеща, каквато беше, когато те срещнах след детството. Обичам лицето ти без брадата му - напомня ми онова, от детството. Обичам брадата ти и сега, и лицето, което криеш зад нея, но кога, кога стана това?

бели жички

в брадата ти –

кога проспах живота ни?

КРЪЧМА

Тема за 5 февруари: КРЪЧМА

Едно намигване към вчерашната тема:

тишина

в квартала –

кръчмата затворена

Вчера… Февруарска пролет.

Излязох, след цяла седмица между стените на апартамента. Сложих маската още в антрето /заради асансьора и зимата/. Но когато излязох от входа – махнах я. И усетих пролетта – мириса на влага от есенните листа, освободили се от снега, мириса на пръст, и кал, и набола трева, и оня забравен звън на муха, изгубила посоката си… Излязох, уж само по работа, но дълго скитах из квартала, между блоковете, по алеите, в градинката…

И някак, особено пусто кънтяха стъпките ми…

Някак особено пусто зееха кафенетата, и кръчмата до спирката, където можеше да се хапне „на крак“, и закусвалнята срещу входа на Спешното, и баничарницата, където патрулираха кварталните кучета… Няма ги вече кучетата, разпиляха се… И скитникът го няма – оня, дето просеше цигара и петаче за кафе…

Доплака ми се – за оня живот, когато…

И не мислете, че го обичах оня живот, когато…

Когато мечтаех за тишината, чистотата и уюта на четирите си стени.

КОКИЧЕ

Темата за 4 февруари е КОКИЧЕ

изпод стария варел

кокичета –

февруарска пролет

*** 

сини кокичета –

спомен

за първия експеримент

*** 

есенни минзухари –

защо не са

кокичета

ТИШИНА

 

Тема за 3 февруари: ТИШИНА

Тишина. Това не е липсата на думи, нито липсата на шум; най-тежката тишина е онази, която кънти в думите, зад които няма мисъл; зад крясъците, които искат да надвикат мисълта…

Тишината на нашето време – удавено в безочлива демагогия, удушено с подменени ценности и сменени роли, маскирано, много пред маските да станат задължителни…

Но не за тази тишина, натежала от липса на бъдеще искам да пиша хайку.

Хайку е чисто. Хайку е…

 

тишина –

само птичи стъпки

по снега

 

***

непоносимо –

тишината преди

следващото дихание

 

***

мъгла –

дори бълбукането

на реката е попила

СИНЕВА

 Тема за 2 февруари: СИНЕВА

Метличеният поглед на нечии очи… Често го свързваме със синевата на небето, а небето – с морето; морето – с лятото… Всъщност, зимното небе е някак по-наситеносиньо, по-дълбокоискящо – искащо слънце и светлина. Днес небето е скрито зад облаци, над града има мъгла – онази рехава утринна мъгла, едва докосваща върховете на тополите край реката под балкона, едва покриваща полите на Витоша…

мъгла зад прозореца –

мечта

за синьо лято

***

Бистро небе, отразило светлините на града, прозирно-прозрачно, а на него – залепнала Луната – нахално-ярка, като прожектор, който ни следва в съня…

пълнолуние –

нощна синева

над града

*** 

Метличеният поглед на нечии очи… Днес четох хайку, свързано с метличения поглед на непозната жена в инвалиден стол, на тераса във ваканционно селище… Плисък на вълни и лято… И лешниковият поглед на майка ми в инвалидния стол, под шатрата до басейна в двора ни… Само лято; няма дори спомен от мечта за море.

между сините стени

на басейна –

целият простор

БАЛКОН

Тема за 1 февруари: БАЛКОН

Открих предизвикателството „По хайку на ден през февруари“ през 2018 г. и оттогава, вече четвърта година, го очаквам с нетърпение.

„Балкон“, темата, посветена на паметта на Румен Сейреков… Спомних си неговата импресия, онази, която получих в самото начало на битието си като редактор... Болезнено, горчиво и… оня сантимент на съпреживяност, на докосване, чрез мигащите светлини на града, зад всяка от които започваш да виждаш очи…

Но не мога да напиша хайку по този спомен. Днес слънцето припича на балкона ми, горещо е. И просто следвам зимната мечта – взимам чашата с кафе, чинийката, и сядам на масичката на балкона…

пак с кафе на балкона –

по тревата сняг,

във въздуха пролет

*** 

мъртва муха

върху плочките –

денем лято, нощем зима

*** 

лунни лъчи –

сянката ми на стената

по-голяма от Витоша