ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН



Вятърът пови

житата с прах. Пак пари

залезът. Стовари се

небето - златен

похлупак. Тежи, души.

Предчувствие за есен.





ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът

под уморени стъпки,

зората преглъщам със

сол напоена…

С напукани устни се

смея – вечерна роса…

МЕЧТИТЕ СБЪДВАТ СЕ...

Тъга по детството -

неизлудувано.

Тъга по любовта -

нелумнала.

Тъга по нощите -

неизбудувани.

Тъга по изгреви -

недосънувани.

Тъга по дните -

минали без спомени.

Тъга по спомените,

неоставили следи.

Тъга по миналото

и по бъдното...

Мечтите сбъдват се.

Но няма Утре.

Защото Вчера

е пропуснато.

БРЯГ И МОРЕ

Вълна облиза

брега... той й отвърна

с целувките на всички

песъчинки и

парещата ласка на

нощния си бриз... Дали?

МИДИ НА ПЛАЖА

Водораслите

прозират под вълните...

Миди на плажа.

РАКОВИНА

Раковината

плаче в тревата. Вой на

буря... Затворен.

НЕ ИЗЖИВЕНИ

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.

Зад себе си;
зад всички
изживени дни…
Не изживени.

Неизживени дни
зад мен
лежат.

Лежи
животът,
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?
Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които
очите ми се
взират.
Будя се.
Но по-пробудена
не ставам.

И не намирам
брод към себе си.

Бродя –
до края на
Вселената
и стигам –
крайното
спасение.
Спасявам –
не себе си.

ПУСТИНЯ

Пясък ли вали?

Стълба към спасение –

плясък на вълни.