Небето като
похлупак се спуска над
нивята... Дъждът
попи в пръстта... Птичи грак.
Гларуси летят.
Мъгла пови реката...
А гарваните
кацат в рохката бразда...
Семена... Върви
селякът като сянка
след сеялката,
дрънчат вериги върху
колела... Тупти
сърцето му в ребрата...
Къде остана
младостта, когато смях
момичешки се
сипеше в простора? Ах,
камък... Строполи
се старецът в пръстта... а
пари, като гръд
земята. Приласкава
го, като жена...
Любов остана ли му?
Вее вятърът
в мъглата... Затворил е
очи... Житата.
светят в синевата на
миналите дни .
Насилвана, линяла...
Поена с кръв, не
с пот, пустяла... и пак, и
пак... ограбвана...
И пак – нехалите за
нея я държат...
Върви покрай реката
в гъстата мъгла.
И слуша – гъгне трактор
в тишината... Пак
чужди я орат... И пак
за него няма
ни зърно, ни живот... ни...
Тихо е. Денят
звъни далеч... Изправя
се човекът и
чува тропот на коне.
Те цвилят покрай
него и милват с нежни
гриви потното
чело. Просветва слънце...
Капките роса
блестят като зора... и
литват птици към
небето. С крилете си
отнасят духа
на селянина... Пустош.
Земята плаче.
неделя, 28 ноември 2010 г.
събота, 20 ноември 2010 г.
ПЛОДОВЕ
Шарени като
дъга, с аромат и вкус
на мед – чакат своята
пчела – с ласката
на жилото си да ги
прободе... Изядени...
петък, 12 ноември 2010 г.
ПАЛМОВИ КЛОНИ
Палмови клони
покриват плодовете.
Дъх на ураган.
Лъч проби небето... о,
стръкче целина било.
сряда, 10 ноември 2010 г.
неделя, 24 октомври 2010 г.
събота, 23 октомври 2010 г.
петък, 8 октомври 2010 г.
вторник, 5 октомври 2010 г.
УТРОТО ПЛАМНА
Празникът свърши.
Само цветна хартия
остана. Мъртви цветя.
Утрото пламна.
Розово-синьо небе...
Сянка върху стената.
Абонамент за:
Публикации (Atom)