ВОДОПАД ОТ СВЕТУЛКИ

гърбицата на
планината изяде
половината небе

луната свети -
пастир пасе звездите
водопад от светулки

ЛЮБОВ

(бряг и море)

вълна облиза
брега... той й отвърна
с целувките на всички
песъчинки и
парещата ласка на
нощния си бриз... дали?

* * *

(улично куче и дете)

Вятър разроши
ушите на улично
куче... дете му
шепти приспивни песни

за топъл дом, за игри...

ЖЪТВА

прах сухи треви
мараня над асфалта
сън гургулица гука

пладне пек гори
земята тежки зърна
падат жътвата дойде

ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…

РАКОВИНА

раковината
плаче в тревата вой на
буря затворен

ПОРОЙ

порой премина
върху тревата блестят
сълзи от диаманти...
слънцето се скри
сред тях... върза цветята
с дъга... и – пак тишина...

ДЪХЪТ НА ПОСЕЙДОН

Морски бриз – дъхът
на Посейдон ми суши
лицето. Сълзи?

Или солени вълни
пак ми дават живот?

МАГЬОСНИЧЕСКА НОЩ

Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.

Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи
на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето
на старата Луна.

Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.

Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.

Магьосническа нощ -
ела!

За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се
в душите
и в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.

Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…

Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…

Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.