погледът ти ме
прогаря,
дълбае дупки в
гърба ми –
буря и пепел в
съня ни...
размахвам
крила – кръв
по стените
ближа червено
мастило –
не ме нарани,
превърна ме
в птица
момичето,
с очите
като въглен –
не
се
научи
да обича –
и днес
все
в облаците
тича,
облечено
със
семена
от тръни,
обсебено
от лист,
молив
и книга