вторник, 13 юни 2017 г.

ПОГЛЕДЪТ ТИ

погледът ти ме прогаря,
дълбае дупки в гърба ми –
буря и пепел в съня ни...
размахвам крила – кръв
по стените
ближа червено мастило –
не ме нарани,
превърна ме
в птица

момичето,
с очите
като въглен –
не
се
научи
да обича –
и днес
все
в облаците
тича,
облечено
със
семена
от тръни,
обсебено
от лист,
молив
и книга

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации