РЕКАТА НА ВРЕМЕТО

реката влачи

товара си от история –

скъсани знамена,

изгорели степи,

подут кон,

опърлени небеса

и слепи поети...

няма път назад –

полетът със

надсветлинна скорост

е отложен;

оплождам

полетата на

очите ти

и чакам –

няма си;

няма пролука

нагоре,

енергията

на полето

е недостатъчна

за тунелен

преход;

остава само

молитвата

на

праведника –

неверник съм

не

моля...

дълбоко газя

в реката на времето...

бремето на историята

тъче нови нишки

в килима ни –

вятър и прах

безух

великан

брани

бранната

бразда

на границата

през счупено

огледало

се промъквам

отвъд –

пак

няма

брод;

бод

след

бод

бродирам

пътеката,

по която

ще стигна

хоризонта на събитията