петък, 9 юни 2017 г.

РЕКАТА НА ВРЕМЕТО

реката влачи
товара си от история –
скъсани знамена,
изгорели степи,
подут кон,
опърлени небеса
и слепи поети...
няма път назад –
полетът със
надсветлинна скорост
е отложен;
оплождам
полетата на
очите ти
и чакам –
няма си;
няма пролука
нагоре,
енергията
на полето
е недостатъчна
за тунелен
преход;
остава само
молитвата
на
праведника –
неверник съм
не
моля...
дълбоко газя
в реката на времето...
бремето на историята
тъче нови нишки
в килима ни –
вятър и прах
безух
великан
брани
бранната
бразда
на границата
през счупено
огледало
се промъквам
отвъд –
пак
няма
брод;
бод
след
бод
бродирам
пътеката,
по която
ще стигна

хоризонта на събитията

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации