ВАРАК В ОЧИТЕ

Скърца

старото стълбище

на старата къща,

дървото стърже,

като щурче.

Въздухът лепне

в гърдите, замръзнал,

устните пръхнат

от прах и безмълвие.

Ръцете горят

от студа

и болят

от липса на допир.

Очите тъкат

от лъчите

на слънцето

мрежа за спомени –

тайно завръщане.

Зимната къща

отвръща

с мълчание

на моя летен въпрос –

къде остана

детството –

скрито в скрина

на баба ли?

Детство,

поднесено

на ленен поднос.

Бавно изкачвам

старото стълбище,

дърпам завесата

от светлина.

Там, на тавана,

почти под слънцето,

виждам сандъка,

пълен с мечти.

Вдигам капака му –

варак в комина...

Въздухът – пълен

със сажди,

Очите ми –

с пеперудни крила.

И неоткрила

духа на детството,

дъха ми

става сива мъгла...

Тръгвам унила,

преглъщам ножове,

впили се в гърлото –

строшени стъкла...

Прегръщам ръце

и загръщам яката си –

денят е син от лед и слана.

Вървя в следата си –

хруска пътеката...

И не разбирам

кога разбрах –

зимната приказка

не е средството

да се завърна

в света...

ЧАЙКИТЕ ПАДАТ В НЕБЕТО

чайките падат в небето

облаците избърсаха

калта от локвите

пак синева търся,

пак очите ти –

светулки от слънце

в зениците

СТУД

Студът превърна

ръцете ми в камъни,

в ръцете ти ги вплитам –

като корен в пясък...

Студът превърна

пръстите ми в плесен,

протягам ги към теб и

като паяжини лепнат.

Студът превърна

очите ми във преспи,

затрупани с листа –

на топки сплеснати...

Студът превърна

дните ни във клетки.

Студът - окова

покълна в мен...

ИЗРЕЗКИ ОТ СПОМЕНИ

складирам изрезки

от спомени – черно-бели

проблясъци:

въртележка

с дървени коне,

лепнат устните

от хрупане на

захарно петле,

прах в сандалите

и кръв по коленете –

паднаха преградите

и литнахме далече...

ЗАХАРНИ КЪЩИЧКИ

Струпани камъни

до трупа на дърво.

Кой събра в шепа

дните ми?

Кой стъпи

в стъпките ми?

И вместо

в захарната къщичка

на мечтите си,

зарових пръсти

в краха

на живота си...

Във фабриката

за сладкиши

мирише

на ванилия и мед,

шуми листопад

от шоколадови пръчици –

захарни къщички

и сладолед...

***

върху тревата -

прах от венчелистчета –

очакване

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ

Топлината пълзи по въздуха,

попива в кожата, враства се

в костите - течението на кръвта

я отмива, все по-навътре

я всмуква - до всяка гладна клетка,

до всяка глътка вакуола,

до всяка локва цитоплазма...

Топлината пълзи, не спира

от задъхването на почвата –

все по-дълбоко потъва влагата,

все по-дълбоко се влива

във вените на дърветата...

Изтича кръвта на съществата,

които дъвчат светлина

и повръщат храната ни...

Топлината пълзи, впива

зъби във залеза, боса си,

отънялата кожа на ходилата ти

пие огъня на луната и сънуваш,

че стъпваш по пламъци...

Топлината пълзи, няма си –

пот и сълзи текат от лицето ти...

облаци...