Топлината пълзи по въздуха,
попива в кожата, враства се
в костите - течението на кръвта
я отмива, все по-навътре
я всмуква - до всяка гладна клетка,
до всяка глътка вакуола,
до всяка локва цитоплазма...
Топлината пълзи, не спира
от задъхването на почвата –
все по-дълбоко потъва влагата,
все по-дълбоко се влива
във вените на дърветата...
Изтича кръвта на съществата,
които дъвчат светлина
и повръщат храната ни...
Топлината пълзи, впива
зъби във залеза, боса си,
отънялата кожа на ходилата ти
пие огъня на луната и сънуваш,
че стъпваш по пламъци...
Топлината пълзи, няма си –
пот и сълзи текат от лицето ти...
облаци...
Няма коментари:
Публикуване на коментар