Студът
превърна
ръцете
ми в камъни,
в
ръцете ти ги вплитам –
като
корен в пясък...
Студът
превърна
пръстите
ми в плесен,
протягам
ги към теб и
като
паяжини лепнат.
Студът
превърна
очите
ми във преспи,
затрупани
с листа –
на
топки сплеснати...
Студът
превърна
дните
ни във клетки.
Студът
- окова
покълна
в мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар