Не се изненадах, но бях щастлива, когато получих 15-те картини на Диана Георгиева Di-Light, подготвени за деветата й самостоятелна изложба в писмо, с молба да ги представя в галерия gabriell-e-lit и сп. „Картини с думи и багри“!
Темата на изложбата ме заинтригува със своята необичайност и непосредствен изказ – „Шапка ви свалям“. Кой, на кого, за какво? Първите въпроси, които възникват, когато видите/израз този израз в ежедневието…
Но когато ги видите/чуете в изкуството? В този контекст въпросите стават повече, а отговорите – още повече.
Не бих се ангажирала с отговори, макар художничката да подсказва някои от тях в своето есе-покана, което публикувахме в рубриката „Анонси“, а и в текста към картините, който получих.
*
Подредени в пет групи по три, картините носят своите послания, като парчета от пъзел, който трябва да представи една по-пространна карнина.
„Наивни, сладки, романтични, бонбонено розови…“
Така нарича тази първа група художничката, но аз не виждам това „бонбонено розово“, нито сладката наивност на романтичното въображение…
Паяжинни нишки, хвърчила – ефирната конструкция на апарат за полети…
Една развързаност, простор и свобода – свободата на главата без шапка… Главата, над която има само небе!
„Ако сме цял живот деца, би било прекрасно, но някои хора така и не порастват и носят и детското, и детинското в себе си цял живот.“ – продължава Диана Георгиева своето Pro domo sua.
И тук, в третия такт на нейния валс виждаме най-после хрупкавия розов воал на спомена за детство и изгубеното всичко на детския свят.
Четката на художника плътно е навлязла в плътта на платното – няма място за въздух, няма място за друго, освен за очертанията на очевидното. Шапката е като хълм, който трябва да пребродим – препятствие, което трябва да преминем, за да продължим трансформацията си.
*
Към следващата триада:
Едно всевиждащо око фиксира погледа ни към центъра на картината. Потъваме в него – център на спирала и вход към пропадане. Тук цветовата гама е различна – „земните цветове“ – зелено, кафяво и охра доминират, а допълнителния цвят на зеленото – лилаво, само подчертава тази „земна“ тенденция.
„Тържеството на Земята“ – бих нарекла това платно! Да търся очертанията на шапка тук е ненужно, макар въображението да може да намери силует на цилиндър. Не.
Тук аз виждам уважението на художника към природата и хармонията на живия свят! Тук виждам хълмове и върхове, ливади и цветя и пътят ни през тях – онова духовно пътешествие на пречистване, от което всеки има нужда в някой момент на живота си.
„Порастваме и ставаме по-зрели и уверени, но понякога бързото израстване води до високомерие и въздухарство (небостъргача и обърнатото дърво)“ – това са бележките на твореца!
Вървя по нейната пътека и се опитвам да осмисля жалоните, които са я водили.
Без никакво съмнение, темата за връзката и взаимодействието между човека и природата е водеща за автора! Заключени в загатнатите очертания на две обърнати шапки дишат златистите клони на обърнато с корените си към небето дърво и стоманените конструкции на човешкия път към безкрайното.
Високомерие и „въздухарство“? Това ли показваме чрез своя порив „нагоре“?
Трябва ли ни отрезвяване, трябва ли ни нов поглед – ракурсът на природата, на природното в нас?!
Въпросите остават висящи, като клоните, превърнати в корени, които не достигат до пръстта, а остават в своята човешка клетка – безпомощни пръсти, про-тегнати за помощ.
*
Пристъпвам към поредната група и чета анонса на художничката:
„Нереалните самооценки, маниите за величие, забравата кой си и откъде си…
Картината с маската е централната в изложбата – те са 15 общо, така че може да има един център.“
Може би не трябваше да го чета… А просто да се насладя на тези изящни платна…
Искам да тръгна на пътешествие в нощта с тази кралска лодка – нещо в нея напомня на древноегипетска гробница, пътят към отвъдното на фараона… Крехката връзка с онова, което не разбираме, но към разбирането на което се стремим… И някъде напред остава искрящият знак на цвета на познанието – толкова крехък, толкова мамещ.
Стигам до централната картина, „Маската“. Загадката зад очите, издължените им линии подтикващи към нещо омайващо… Подносът, понесен от обърнатата перспектива на лицето… Тайнството, което остава непознато.
Следващото изображение, изградено върху подобен силует дава зеленото спокойствие на градина, очакваща своите посетители. Една завладяващо-закачлива идея, която приема нарушената симетрия за своя основа и именно в тази липса на равновесие можем да търсим нашата вътрешна устойчивост.
*
Следващите три платна са други – поне за моите сетива:
Тук отново силуетът „шапка“ е изоставен! Виждам пеперуда, която се опитва да кацне върху пенливия ръб на разбита вълна.
Апотеоз на разбитата мечта!
Или – утвърждаване на способността ни да мечтаем. Да, тук можем да видим и един игрив щрих, който може да бъде нашата шапка-мечта!
Ефирна и лека, закачлива и дръзка…
Тя е красива, изящна и може би – изплъзваща се, някак елегантна, като отлитаща зад хоризонта платноходка върху пеперудени крила.
Петолиние, клавиатура на пиано. Излишен е вплетения в златисто текст „Jazz“ – импровизацията тупти от отворената композиция – раздуващ се балон, който чертае космическите струни на Вселената!
Под тях чета и посланието на художничсата: „Започва промяната – път, свобода, интерпретации, нови възможности…“
Да, свобода!
За да продължим отвъд…
Какво е онова, отвъд свободата?!
*
На моя незададен въпрос авторът отговаря – „Вече промененият човек отново може да е романтичен, креативен, стилен и да се развива в желаната посока“
Да, отвъд свободата е нейното осъзнаване и възможностите, които ни предоставя. Отвъд свободата е изборът.
Октоподи, които търсят своето преселение сред цветята на сушата. Вълните на интелигентния живот и стремежът му към завладяване на нови пространства… Завладяване – като инвазия… Завладяване – като откритие… Колко много значенията на думите и символите ни дават; и колко ни ограничават в тълкуването на еволюцията и регулаторите на обществените взаимодействия…
Лотосът – препратка към пробуждане и медитация, към търсене на път и съвършенство. Спиралата отново се завърта пред очите ни – като едно неспирно колело на прераждане и сътворение…
Но тук спиралата не стига до своя черен край… А само ни напомня за началото.
„Шапка ви свалям“!
Една истинска шапка – изящна, волна, лекокрила… Купол, под който да скрием ума. Къщата, която пази личността ни от груб досег със света.
Толкова много са пътищата на осъзнатата свобода! Толкова много възможности!
В това земно-златисто на земно-сив фон усещам устойчивост и равновесие.
Това ли е краят на пътя, по който ни поведе Диана Георгиева? Светлина свети в буйния акцент на шапката – Di-Light?!
Отпечатъкът на твореца.
Габриела Цанева
Експозицията може да разгледате и в сайта на галерия gabriell-e-lit ТУК.
Други изложби на Диана Георгиева-Di-Light в е-галерия gabriell-e-lit вижте ТУК.
