ОБЩНОСТ, ПАМЕТ И ПРИСЪСТВИЕ

 ЗА "КОРЕНИ БЕЗ ГРАНИЦИ" НА ХРИСТИНА ВЪЧЕВА

Коренът обикновено ни връща към представата за място, начало и принадлежност. Но животът извън родината променя тази представа. Коренът вече не е само неподвижна връзка със земята, от която човек е тръгнал. Той се пренася чрез езика и паметта, чрез семейния разказ, вярата, празника, музиката и онези общи жестове, с които хората продължават да назовават себе си.

„Корени без граници“ събира хроники от културния живот на българите в Хамбург и докосва отделни събития и инициативи от други градове в Северна Германия. Фолклорни събори, народни обичаи, православни богослужения, национални чествания, концерти, изложби, литературни фестивали и творчески срещи изграждат публичния календар на общността, до която Христина Въчева се е докоснала като журналист, поет, фотограф и участник в културния живот.

Тези материали не претендират да обхванат цялото многообразие на българското присъствие в Хамбург. Те проследяват определена негова част: пространствата, в които принадлежността става публично видима и споделена. Народната песен и танц, православният ритуал, българският език, литературното четене и художественото събитие се превръщат в начини за съхраняване на връзката с родината.

В някои от хрониките празничната зала е преобразена в символичен общностен дом. Знамето, носията, традиционната трапеза, музиката и литературната памет възстановяват чрез своите знаци усещането за България. В други материали храмът събира вярващите около българското слово и православния календар. Концертите, изложбите и литературните срещи от своя страна представят творци, чието изкуство свързва културни пространства, човешки истории и различни публикии.

Една от стойностите на събраното е неговата документална конкретност. Книгата съхранява имена на изпълнители, художествени ръководители, писатели, музиканти, художници, духовници, организации и самодейни формации. Запазва сведения за техните участия, програми, репертоари и инициативи. Част от тези събития биха останали разпръснати в периодичния печат и електронните медии, ако не бяха събрани между кориците на общо издание.

Документалният пласт е допълнен от богат снимков материал. Фотографиите съхраняват лицата на участниците, атмосферата на залите, сцените, изложбените пространства, празничните ритуали и срещите между хората. Автор на част от тези кадри е самата Христина Въчева. Така нейното свидетелство се изгражда едновременно чрез словото и визуалния образ, а книгата придобива характера и на фотографски архив на културното присъствие.

Позицията на Христина Въчева в този документален архив се променя. Тя е автор на част от текстовете, свидетел и участник в описаните събития, фотограф, а в други публикации самата тя се превръща в главно действащо лице. Част от включените журналистически материали са публикувани от БТА и имат ясно посочени автори или са подписани с инициали. В тях Христина Въчева присъства като източник на информация, а понякога и като участник в отразяваното събитие. Като автор и съставител на книгата тя обединява тези различни гледни точки чрез собствената си връзка с хората, организациите и културните прояви, намерили място в сборника.

Тази близост определя и характера на хрониките. Те не са писани единствено от позицията на външен наблюдател. В тях присъства гледната точка на човек, който споделя празника, ритуала и чувството за принадлежност. Събитията са съхранени не само като факти, но и като преживяване, което авторката приема лично и към което се отнася с открита емоционална ангажираност.

Жанровата разнородност на сборника произтича от различните позиции, които Христина Въчева заема спрямо описания свят. Тя наблюдава и разказва, участва и свидетелства, предоставя информация за журналистически публикации, събира външни гледни точки и съхранява техния разказ за личности и събития. Така обществената хроника постепенно придобива и автодокументални очертания.

Финалната белетристична част премества вниманието от конкретното събитие към художествено пресъздадените теми за родовата памет, семейството, връзката с България и духовното завръщане. Разказите продължават част от мотивите на публицистичните материали, но ги пренасят в пространството на личното преживяване. Особено ясно това се откроява в „Да живееш с духа“, където пътят между Хамбург и България се превръща в път към майката, родния дом, Родопите, словото и представата за творческа мисия.

„Корени без граници“ не е цялостна история на българската общност в Хамбург, а подбор от нейния публичен календар и от личната памет на авторката. Именно в тази граница се намира и свидетелската стойност на книгата. Тя съхранява следите от срещи, хора и събития, до които Христина Въчева се е докоснала и в които самата тя е участвала. Събрани заедно чрез текстове и фотографии, тези материали оставят документ за един начин да се преживява принадлежността: чрез общността, паметта и присъствието.

Габриела Цанева, издател