понеделник, 10 юни 2019 г.

"КРАСТАВИЦИ ПО ШЛЕПЧИЙСКИ" - рецензия


„КРАСТАВИЦИ ПО ШЛЕПЧИЙСКИ” НА АДРИАН ВАСИЛЕВ - рецензия

На 30-ти април, в РБ "Любен Каравелов", Надежда Радева и Ина Стана Ребиган „изпратиха април”, заедно с почитатели на поетичното изкуство и живописта. Не можех да се лиша от двойното удоволствие - да чуя стиховете на Надя Радева, рецитирани от нея, и да видя в оригинал картините на Ина Ребиган, които станаха хит и заради това, че... е, да спрем до тук!
Премиерата събра много хора от двата бряга на Дунав в залите на библиотеката, а сред множеството изпък-ваше Адриан Василев, познат и търсен от всички, заради перфектното му владеене на двата езика, а и защото има много приятели от всякъде.
Въпреки заетостта си, като официален преводач на събитието, той успя да ми подари екземпляр от второто издание на хумористичната си книга "Краставици по шлепчийски - моряшки истории", с автограф - "Това е един малък подсетник, че в Русе все още съществува професията моряк".
Още тогава ми се прииска да присъствам на представянето, което се състоя в началото на юни, съвсем по моряшки – на борда на кораб, но нямах възможност да отида.
Е, нищо не може да попречи на читателя да чете, и аз с удоволствие заплувах по реката с автора и неговите герои и - да, смехът лекува, и душата и тялото, дори когато е горчивият смях на сатирата, или оня болезнен смях, така познат ни от класическия "Бай Ганьо"!
Няма да правя анализ на този сборник с разкази, който вече е извоювал толкова трайно място в съзнанието на публиката, че често историите от нея се бъркат с моряшкия фолклор от дългите, разноговорни брегове на голямата Европейска река. Ще спомена само, че настоящото, второ издание, е допълнено от автора и е илюстрирано с карикатурите на капитан Георги Ангеловски. Често те имат както илюстративен, така и свой, самостоятелен живот.
Книгата съдържа 60 автентични истории, разказани с приятна лекота – понякога малко поучително, понякога с насмешка, но винаги с много любов и разбиране към героите и проблемите им. Томчето е с обем 94 страници, има предговор от автора, а вместо заключение - стихотворение, посветено на Георги Бочков, дългогодишен директор на Дома на моряка в Русе. Излиза със знака на издателство "Авангард принт" през 2019 г. Чете се на един дъх, буди спомени у тези, които са имали някакво, дори бегло и далечно съпри-косновение с Реката и корабите, плаващи по нея... И без съмнение, след последната страница ще знаете повече за живота на моряка, отколкото сте знаели в началото, и може би дори ще ви се прииска... е, ако не да станете моряци, то -  да станете пътешественици!

Няма коментари:

Публикуване на коментар