„КРАСТАВИЦИ ПО ШЛЕПЧИЙСКИ” НА АДРИАН ВАСИЛЕВ - рецензия
На 30-ти април, в
РБ "Любен Каравелов", Надежда Радева и Ина Стана Ребиган „изпратиха април”, заедно с почитатели на поетичното изкуство и
живописта. Не можех да се лиша от двойното удоволствие - да чуя стиховете на
Надя Радева, рецитирани от нея, и да видя в оригинал картините на Ина Ребиган,
които станаха хит и заради това, че... е, да спрем до тук!
Премиерата събра много хора от двата бряга на Дунав в
залите на библиотеката, а сред множеството изпък-ваше Адриан Василев, познат и
търсен от всички, заради перфектното му владеене на двата езика, а и защото има
много приятели от всякъде.
Въпреки заетостта си, като официален преводач на
събитието, той успя да ми подари екземпляр от второто издание на хумористичната
си книга "Краставици по шлепчийски - моряшки истории", с автограф -
"Това е един малък подсетник, че в Русе все още съществува професията
моряк".
Още тогава ми се прииска да присъствам на представянето,
което се състоя в началото на юни, съвсем по моряшки – на борда на кораб, но
нямах възможност да отида.
Е, нищо не може да попречи на читателя да чете, и аз с
удоволствие заплувах по реката с автора и неговите герои и - да, смехът лекува,
и душата и тялото, дори когато е горчивият смях на сатирата, или оня болезнен
смях, така познат ни от класическия "Бай Ганьо"!
Няма да правя анализ на този сборник с разкази, който вече
е извоювал толкова трайно място в съзнанието на публиката, че често историите
от нея се бъркат с моряшкия фолклор от дългите, разноговорни брегове на
голямата Европейска река. Ще спомена само, че настоящото, второ издание, е
допълнено от автора и е илюстрирано с карикатурите на капитан Георги Ангеловски.
Често те имат както илюстративен, така и свой, самостоятелен живот.
Книгата съдържа 60 автентични истории, разказани с
приятна лекота – понякога малко поучително, понякога с насмешка, но винаги с
много любов и разбиране към героите и проблемите им. Томчето е с обем 94
страници, има предговор от автора, а вместо заключение - стихотворение,
посветено на Георги Бочков, дългогодишен директор на Дома на моряка в Русе.
Излиза със знака на издателство "Авангард принт" през 2019 г. Чете се
на един дъх, буди спомени у тези, които са имали някакво, дори бегло и далечно
съпри-косновение с Реката и корабите, плаващи по нея... И без съмнение, след
последната страница ще знаете повече за живота на моряка, отколкото сте знаели
в началото, и може би дори ще ви се прииска... е, ако не да станете моряци, то
- да станете пътешественици!
