четвъртък, 7 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 07.02.19


Тема: ПУСТИНЯ

07.02.19
жълт сняг –
пустинята на гости
в двора

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 06.02.19

Тема на деня: ЧУВАМ
Пропуснах деня, не писах в групата, заспах, докато редактирах списание "Картини с думи и багри". Два дни спах... Всъщност, бих искала да можех... Два дни вършех всичко като сомнамбул... А може би съм? А може би сън?
Просветление...

06.02.19-1
просветление –
да чуеш скърцането на снега
под птичи стъпки

Образът е ярък - като локва кръв във пресен сняг. Но е твърде дълго за хайку.

06.02.19-2
просветление -
да чуеш звука
на тишината

Кратко, ясно, тривиално... хайку

06.02.19-3
просветление -
да чуеш звука
от птичи стъпки по снега

вторник, 5 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 05.02.19



Тема: ИГУМЕН
Ето една тема, която е повече от предизвикателство за писане на хайку.  Не искам да пиша за игумени, игуменки и гуменки... стана ми весело от играта на думи, но това е твърде елементарно, за да го превърна в хайку. Не ми се пише за манастири, попове и вяра, за лицемерие и религия...
И, ето, май ще си дойдем на думата... Религия равно на лицемерие. Не харесвам тази дума, нито начините, нито поводите, по които се употребява... Изразът "лъжата и лицемерието" е станал почти паразитен (за мен - без "почти")...
А това е моето предизвикателство на предизвикателството:


05.02


расото
в изповедалнята -
мирис на пролет

понеделник, 4 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 04.02.19

#похайкунаден

Тема: ПОСОКА
Не можах да намеря темата на деня като съобщение, открих я като дума, която се повтаря в публикуваните хайку на другите участници в предизвикателството.
Посоката на миграцията на птиците, посоката на часовниковата стрелка... посоката на кръстопътя...
Безпосочна се чувствам, празна, като строшена бутилка, течността на духа ми изтича.

04.02.19

звън на строшено стъкло -
животът ми
без посока

неделя, 3 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 03.02.19

‪#‎похайкунаден‬

ТЕМА на деня: КРИСТАЛЕН
Кристален глобус и гадаене - вече писах за това; кристалният полилей на семейство Роуз - крахът на една любов... не ми се пише за това. Кристален сняг, кристален прах - това са темите на зимата, само дето навън е пролет, кокичетата цъфнали, храстите напъпили, слънцето пече и само липсата на пчели и пеперуди напомня за февруари... и зимните бури.

03.02.19

кристален прах
в очите -
виелица

събота, 2 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 02.02.19

Темата за днес е ГЛЕДАМ.
Гледам майка си. Гледам лицето й, ръцете й - красива е,изящна е, въпреки болестта и годините. Гледам я, отглеждам я... Откакто се грижа за оцеляването й, не мога да не сравнявам гледането на старец с гледането на дете. Гледането на дете е несигурно - не знаеш какво ще излезе от него... все едно, редиш пасианс... 
Да гледаш възрастен, е все едно да съхраняваш времето, да задържаш мига... 
И така, улових хайку-мига

02.02.19 гледам дете -
по-лесно е да гледам
бъдещето на кафе

петък, 1 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 01.02.19

Днес е началото на международното предизвикателство "По хайку на ден през февруари".
Чакам го цяла година
Дали ще стигна до края -
не зная...
Темата на 01.02.19 е:
ПЛАНИНСКИ СКЛОН
В главата ми, не знам защо, са върхове на борове, подредени като люспи на шишарка - катерят се нагоре, по склона на планината... аз съм в колата, пътувам нагоре по магистралата..., а всъщност, моят път минава през широколистни гори, които цъфтят под лъчите на залеза във всички нюанси на есента...
Не става за хайку тази моя представа-спомен за склон...
Не знам защо, в главата ми сега е пирамидата, Великата пирамида на Хофу в Гиза... Камъните, от които е изградена се катерят нагоре, към върха... като по планински склон... Не съм виждала пирамидите, само мечтая да ги видя... Не мечтая, не искам още да ги виждам, искам да оздравееш, искам само това... ти дишаш накъсано и се давиш, аз гледам нагоре, нагоре - погледът ми пълзи по тапета на стената нагоре и броя ударите на сърцето ти... и се свличам...

01.02-19
нагоре
по ронлив планински склон -
оздравяване

Това е моето хайку предизвикателство за днес. И не ми пука дали е хайку, и не ми пука дали е добро. Искам само да се изкатерим до върха... или поне склонът да спре да се рони...

понеделник, 21 януари 2019 г.

ВАРАК В ОЧИТЕ


Скърца
старото стълбище
на старата къща,
дървото стърже,
като щурче.
Въздухът лепне
в гърдите, замръзнал,
устните пръхнат
от прах и безмълвие.
Ръцете горят
от студа
и болят
от липса на допир.

Очите тъкат
от лъчите
на слънцето
мрежа за спомени –
тайно завръщане.

Зимната къща
отвръща
с мълчание
на моя летен въпрос –
къде остана
детството –
скрито в скрина
на баба ли?
Детство,
поднесено
на ленен поднос.

Бавно изкачвам
старото стълбище,
дърпам завесата
от светлина.
Там, на тавана,
почти под слънцето,
виждам сандъка,
пълен с мечти.
Вдигам капака му –
варак в комина...
Въздухът – пълен
със сажди,

Очите ми –
с пеперудни крила.
И неоткрила
духа на детството,
дъха ми
става сива мъгла...

Тръгвам унила,
преглъщам ножове,
впили се в гърлото –
строшени стъкла...
Прегръщам ръце
и загръщам яката си –
денят е син от лед и слана.

Вървя в следата си –
хруска пътеката...

И не разбирам
кога разбрах –
зимната приказка
не е средството
да се завърна
в света...