Днес е началото на международното предизвикателство "По хайку на ден през февруари".
Чакам го цяла година
Дали ще стигна до края -
не зная...
Темата на 01.02.19 е:
ПЛАНИНСКИ СКЛОН
В главата ми, не знам защо, са върхове на борове, подредени като люспи на шишарка - катерят се нагоре, по склона на планината... аз съм в колата, пътувам нагоре по магистралата..., а всъщност, моят път минава през широколистни гори, които цъфтят под лъчите на залеза във всички нюанси на есента...
Не става за хайку тази моя представа-спомен за склон...
Не знам защо, в главата ми сега е пирамидата, Великата пирамида на Хофу в Гиза... Камъните, от които е изградена се катерят нагоре, към върха... като по планински склон... Не съм виждала пирамидите, само мечтая да ги видя... Не мечтая, не искам още да ги виждам, искам да оздравееш, искам само това... ти дишаш накъсано и се давиш, аз гледам нагоре, нагоре - погледът ми пълзи по тапета на стената нагоре и броя ударите на сърцето ти... и се свличам...
01.02-19
нагоре
по ронлив планински склон -
оздравяване
Това е моето хайку предизвикателство за днес. И не ми пука дали е хайку, и не ми пука дали е добро. Искам само да се изкатерим до върха... или поне склонът да спре да се рони...
Няма коментари:
Публикуване на коментар