НЕДЕЛЯ

още е тъмно,

нощ лепне по кожата –

като целувка

неделя е. страх

пролазва, като змия –

души и смазва

пладне, слънце, свят –

желание за друго,

за обрат. няма.

върхове и спад –

като кардиограма.

митът за братство,

равенство и свобода

се разпада... избори...

статукво – символ

на смърт и застой? реванш –

порой от популизъм.

срам. без изход. ням

въпрос вие, разкъсва

обществото без книги

векът на просвещението отмина

неделята си отива

23.04.2017

ХАЙКУ - ИМПРЕСИИ

***

пръстта изтече

от счупената саксия

на скуката

***

нарцисът цъфна –

като жълтък в тиган, сред

тревата свети

***

празна бутилка

в огледалото – хапче

след раздялата

***

обичам те –

хапя устните си

вместо теб

***

черно-бяла

снимка – спомен от

детството

***

всяко твое пристигане

свива стомаха ми –

като изродено вещество

***

върху сушилника

пресъхнало пране –

завръщане

***

дъждецът пада

като хладък душ – крави

на поляната

НАХЛУПИХ ЗЕМЯТА КАТО ШАПКА

Нахлупих Земята като

шапка, зареях погледа

си през всички телескопи –

орбитите им се плезят,

/като обръчите на Сатурн,

или като смачкана козирка/,

препънах се – блейка!

изхвърлих обувката си,

останала без ток

и увиснах на космическите

струни... Така видях:

тъмната енерги

поглъщаща космоса,

който бяхме разчистили,

от всички въпроси;

промъква се през спиралния

танц на звездите –

гробар на светлината,

евангелието на

относителността

не ни помага да

разберем дявола на мрака

и времето пак е река –

с начало, без край,

и с посока...

пак няма отговори –

само въпроси

чукат като кълвач

по пропуканата кора

на теорията на всичко...

тишина... цъфтежите

на мислите ни вехнат

и отекват

като проникване

в смолата на невежеството,

гланцирано и сладко –

близалка за ума.

СЕЗОНЪТ НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Сезонът на страстната седмица

изцеди всички страсти.

Предател на пролетта,

на разцъфтелите пръчки,

на глъчката на вятъра,

който скъсява разстоянията

и ни хвърля в блатата

на нашите грешки.

Близост ли?

***

Тялото ми –

като калъф на цигулка

ме стяга,

убива музиката

на скритите ми

струни,

превръща я

в тракане

на часовник,

от който

миговете

бягат.

***

Вино

се стича

по спуканото

лице на икона.

Грешка.

Може би

е кръвта на бога.

***

Самотен овен

пасе върбови клонки.

Свежи листенца

падат в реката като

сребърни лодки. Пасха.

***

Свърши боята

за яйца. Рисувам ги

с пръсти. Натюрморт.

ВСЕЛЕНАТА-ДОЙКА

Вселената-дойка

изпръска

балона на раздуващото се

пространство

с млякото на материята.

Галактиките бясно

се въртят,

разпръскват

молекулите на живота-

настръхнали кактуси –

впиват се във всяка

скала, заразяват я

с усещане

за съзнание

и личност...

Себичност -

протягаме

ръце през

червееви дупки –

и търсим

нишката, с която

ще се покатерим

в рая.

Скъса се –

от скъсеното

разстояние.

Оставаме в нашия свят,

увиснал над слънцето,

надничащ към края

на сътворението

и времето.

Няма място

за святост,

за бог-отец,

за светец...

***

Всяка нощ

заспиваме предадени –

не ни

трябват Юди,

сами го правим.

Събуждането е възкресение –

всеки е Исус на себе си,

понесъл товара си

от изкупление.