Сега, след обявяването на крайните резултати от второто издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“ е времето и тук е мястото както да дам обща оценка, така и да направя индивидуална характеристика на творбите, които получихме от участниците. Не само защото го дължим на авторите и на онези, които следят конкурса, но и защото само така ще дадем вярна основа за преценка на работата ни като организатори и жури, както и за тенденциите и изводите, които можем да направим за развитието на танка поезията у нас.
Ще започна с впечатленията си от конкурсните творби, но това ще рефлектира и върху цялостното присъствие на техните автори както в настоящото състезание, така и в контекста на развитието на конкурса и на българската танка и хайку поезия.
1. Александър Алекс. Дъбнишки
Автор, когото познавам и чието творчество дълбоко ценя. Пише поезия и проза – елегантно-изящни, философско-иносказателни, медитативно-чувствени и красиви. Зад всеки ред, създаден от него деликатно се усеща интелигентност, ерудиция и човешка чувствителност. Добре познато име в средите на ценителите на кратките източни форми.
Участва за втора година в конкурса и този път изпраща творби за всяка от конкурсните категории. Всяка от творбите е свързана с останалите, запазвайки в същото време своята цялост, индивидуалност и самостоятелност.
Двете танки на Александър Алекс. Дъбнишки пулсират с едно сърце, преливат емоция една в друга, черпят жизненост една от друга:
Под черешата
с взори нагоре
ú се любувах,
а тя ме замеряше с погледи –
черни, узрели.
На бряг със лозя
прибери ме, Господи.
Стори ме вино,
стори ме глътка.
Кажи ú жадна да дойде.
Нагнетено усещане за жажда – жажда за всичко. Образът на Жадния е скициран в първия ред на първата танка; в първата танка е закодирана и посоката на напрежението в следващите творби – и тя е „горе“ – „долу“; по оста липса-желание-зрелост-удовлетворение.
Втората танка разменя ролите на персонажите, но жаждата остава като основна фигура и движеща сила на потока на осъзнато-несъзнаваното. Всяка от двете танки е великолепен поетичен образец; но двете заедно създават нещо повече. Те не са ренсаку, но поотделно губят част от своята поетична сила и послание.
Като човек и поет не мога да кажа коя от двете е „по-добра“. Като член на жури бях длъжна да избера, бях длъжна да оценя едната от тях – не защото регламента забранява един автор да бъде оценен два пъти, а защото в конкурса участваха още 23 чудесни поети, представили за преценка своите творби. Избрах втората и й дадох оценка 3 т.
Не защото толкова заслужава, а защото вече бях оценила две танки с максималната оценка от 5 т.
Без съмнение, всеки който прочете „Жажда“ на Александър Алекс. Дъбнишки ще усети свързаността й с двете петстишия. Те подготвят сетивата и ума, вътрешното зрение и декора, на който се развива действието в танка прозата. И онази череша, съвършена в своята закъсняла зрялост остава недокосната от Жадния, който предпочита да я остави – плод за птица. Един незабравим образ, който отново сочи посоката – „горе“-„долу“, която е и път – на възвисяване, но и на завръщане към отминалото и към детството.
По този начин кръгът се затваря с „Черешово ренсаку“, в трите танки на което можем да проследим целия живот – един съвършен спомен, но и един повтарящ се процес на приготвяне, очакване, завършване и сладост, едно възнаградено с радост усилие, което носи в себе си своето следващо начало.
Ще завърша с това, че Александър Алекс. Дъбнишки умее да композира своите танка стихове по формалната схема 5-7-5-7-7. Всяко от трите петстишия в „Черешово ренсаку“ стриктно спазва правилото, както и петстишието в танка прозата „Жажда“. С това поетът показва, че „знае как“ и „може така“.
С двете танки, изпратени за участие в първия раздел на състезанието, той показва, че може и да нарушава правилата, когато поетичната истина изисква това. И може би точно по тази причина именно в тях поезията е най-много. Може би точно затова те са едни от най-добрите стихове, които съм чела.
2. Ана Стоянова
Ана Стоянова наскоро, но бурно влезе в поезията и заяви присъствието си с ярки творби, които вече започват да я открояват като умел автор на кратки източни форми. Пише хайку, танка, танка проза, хайбуни, експериментира с фотохайга. Понякога неумело, друг път – изненадващо, запомнящо се, разтърсващо.
Нов автор е за „Черешовите води на българската танка“. Участва с творби във всяка от конкурсните категории, с отличие за цялостно представяне.
Изключителна първа танка /оценена с 5 т./ Максималната оценка не е моя, но тази танка беше сред онези, които избрах като най-добри в този конкурс и бих оценила високо, ако оценъчната скала бе по-широта.
Ана Стоянова представя и много интересно ренсаку. При композирането на петстишията има стремеж към спазване на схемата 5-7-5-7-7, без това да нарушава поетичното намерение. Авторката рисува три картини, формално свързани с една река, Тунджа. Прави се паралел между реката и човешкия живот, а контрастът между буйната стихийност на водното течение и вятъра, от една страна и медитативната еднаквост на битието стряска и буди размисъл. Ренсаку на Ана Стоянова е оценено с 4 т. от един член на журито.
В танка прозата на авторката виждам спад в общото впечатление, което създава с другите творби, представени в състезанието. Формално, в нея липсва танка петстишие, а прозаичният фрагмент представлява накъсан преразказ на библейска притча с паралели към съвременността, противоречиви изводи без ясно изразено авторово послание.
Представянето на поетесата в конкурса е голяма стъпка напред към трайното й присъствие в литературата.
3. Ангелина Михайлова
Име, което помня от миналогодишното издание на конкурса. Сега участва с две танки и ренсаку. Във всички петстишия /с едно изключение/ е спазена схемата 5-7-5-7-7. Двете творби, участващи в раздела „Танка поезия“ с известна условност могат да се нарекат „танка“. Има стремеж към римуване /или римуването е рецидив, от който поетесата не е успяла да се отърси?!/. Изградените образи са накъсани, на пръв поглед разхвърляни, но в първата танка има опит за философско обобщение, като в същото време авторът „намигва“ към читателя – „Господ носи те на гръб“ и с това създава ведро настроение, изостря сетивата, а посланието, изглежда, обръща своята посока.
Много по-завършено като композиция и като внушение е второто петстишие. С първите четири стиха авторът рисува мечтаната картина на „своя рай“ и стъпките към него; прекъсването е преди петия стих, който дава оценката и отговора.
Ренсаку „Морски спомени“ повтаря и развива идеята, посята с втората танка.
Едно красиво ренсаку, което води читателя към оня бряг, който всеки от нас мечтае и вае в сънищата и спомените си.
4. Анна Димитрова
Добре познато име в литературата, утвърден автор на поезия и проза, включително на кратки източни форми; познавач на Изтока – и като пътешественик, и като поет.
Участва за първи път в „Черешовите води на българската танка“, като изпраща творби за всяка от конкурсните категории, за което има отличие за цялостно представяне. Но, бих казала, а и от крайните резултати е видно – не само заради това.
Печели първото място в раздел „Ренсаку“ с 9 т., които събира от двама от членовете на журито. Ще призная, че аз дадох максимална оценка именно на „Ренсаку прераждане“ на Анна Димитрова.
Тук идеята за цикличността на битието не просто е заявена; тя е изваяна, показана и приета като философия от автора, но тя е и послание, и житейска категория.
Ренсаку е композирано от три различни по своето звучене и по своя строеж танки. Първото петстишие разказва един житейски факт, но още в първите два стиха, които формират първото изречение/мисъл е кодиран кръговратът: „Сутрин спирам/ пред таблото с некролози.“
Не е нужно авторът да изпише „всяка“, за да усетим дъха на неизбежността в това повтарящо се действие, което, едновременно със своята цикличност води до края – „таблото с некролози“. Но – наистина ли „таблото с некролози“ е край?! Логическата пауза може да бъде поставена тук, макар моят прочит да бе друг – поставих я след двата, може би излишни стиха – „Поздравяват ме бели ангели/ с черни криле“ – за мен те имат само декоративен характер – акцент на противопоставяне на черно с бяло, който е излишен. За да поставим паузата пред последния стих – „Чета Небесната книга“.
Небесната книга, като синоним на съдбата, на предопределеността, която стои извън волята на индивида, който е сведен само до потърпевш, изпълнител или, в случая – четящ небесната книга – идва да подскаже една от двете посоки, в които можем да тръгнем, една от двете роли, които можем да приемем – ролята на обект, или ролята на субект.
Втората танка, бих нарекла „поезия в най-чист вид“. Тук намираме оня ритъм, който е характерен за поетичния изказ на класическата западна поезия. Това петстишие е своеобразната пауза в компо-зицията на ренсаку. Тук авторът щрихира своя образ, но и своето душевно търсене – едно равновесно състояние, в което миналото – насочено към залезите, символизиращи запада, се противопоставя на стремежа към изгрев, изток, към начало, към търсене/намиране и кръговрат. Правата на времето е пречупена, но не е затворена.
Третата танка също има силен поетичен заряд. Започва с един оригинален, ярък образ – „окото на иглата“ – какво вижда „окото на иглата“, какво вижда поетът през него?! Виждането тук, е ментално. И отново – силен поетичен образ – „да избродирам с думи / незримото прераждане /в спиралата на вечността“.
Първата танка на авторката, с максималната оценка на един от членовете на журито, се класира на второ място в раздел „Танка поезия“ – една красива танка, едно просветване на душата, което може би никога няма да срещнем, или пък – кой знае, то идва във важните мигове. Аз харесвам повече втората танка, в която ме впечатлиха изразите „птици изписват сънищата си върху небето / уча птича азбука, разчитам тайнописа“.
Изключително силна танка проза „Цигуларят“.
Наситена, концентрирана до крайност емоция от тържеството на музиката, от усещането за неунищожимото, безсмъртно изкуство… Вероятно всеки от нас е присъствал на такива „концерти на открито“, когато музиката и талантът водят своята битка с мизерията, отчаянието и безсмислието. Но тук има нещо повече, нещо изключително, което не се среща в парка отвъд улицата, а само в парка на Духа… Онази неуловимост, непонятност на „пиенето на чай от празна чаша“. Защото Цигуларят на Анна Димитрова свири на цигулка без струни. Цигуларят и неговият слушател – от една страна, а от друга – авторът и неговият читател– споделят медитативното състояние/съпреживяване на най-чистото изкуство… онова, което може да чуе „възроденото щастие“.
5. Бранимира Кунчева
Участва за втори път в „Черешовите води на българската танка“. Име, познато ни и от „Парче от дъга“ – антология на българската танка.
Изпраща за конкурса две танки и танка проза. Силни, запомнящи се творби, които не могат да бъдат отминати. Печели първо място в раздел „Танка поезия“ с първото си петстишие, за което получава 6 т. от двама члена на журито. Една от малкото творби в този раздел, получила оценка от повече от един от журиращите. Но, ще кажа убедено, втората танка, останала без точки, също заслужава адмирации. При първия прочит на конкурсните творби личният ми избор клонеше именно към нея:
Пее птицата
в празното гнездо.
Пред портата съм.
Как да ѝ обясня, че
чужда песен заслушах.
Тук, както и в наградената танка, конструкцията на поемата включва три отделни състояния.
Първите два стиха щрихират една картина, свързана с действие, място на действие и неявен резултат – виждаме празното гнездо – с цялата битово-нравствена натовареност на израза, но и с неговото конкретно значение.
Следва третият стих, който със своята простота и чист изказ едновременно прекъсва и свързва двете основни мисловни конструкции: фактът на изоставеност, и причината – „чужда песен заслушах“… Усещането за вина, за съжаление и завръщане към изгубеното, автооценъчният модел, пестеливо пресъздадени с израза „Как да й обясня“ дават допълнителна емоционална плътност на творбата, която остава двусмислено-неясна – едновременно стих за птича песен и за житейска дра-ма.
Много близо като точкуване до класираната на трето място творба в раздел „Танка проза“ е предложената от Бранимира Кунчева „Мечта“, която събра 5 т. от двама члена на журито. Силно внушение за изплъзващо се равновесие, за колебание, раздвоение; за избор и път. Много различно показано, но близко като житейска ситуация и творческо решение до „Танка проза“ на Мая Кисьова. При Мая Кисьова, обаче, доминацията на разкъсващата двойственост е съпътствана от един ненатрапчив, но осезателен хумор – съставка, която обикновено не се намира у „сериозната“ танка, но не е чужда на източните поетични форми и техните производни.
С представените в конкурса творби Бранимира Кунчева утвърждава своето място сред майсторите на кратките източни форми.
6. Валентина Йотова-Тодорова
Приятно впечатление прави израстването на поетесата и по-доброто й познаване на жанра, след първото й участие в конкурса през миналата година.
Изпраща две танки за първия раздел. И двете петстишия следват схемата 5-7-5-7-7 /с едно изключение/. И двете носят в себе си много образност, която буди сетивата на читателя. В първата танка прекъсването е точно на препоръчаното от теорията място – след тристишието:
смокини в парка –
сенчици в хладината,
бълват аромат
през прозореца мокър –
сладко в къща за гости
И това прекъсване създава мост през времето… смокините в парка са се превърнали в сладко Направили са крачката от узряването до оползотворяването; от природата до бита.
Много по-накъсана е втората танка – тя създава три самостоятелни реалности. Но в нея виждам повече поезия:
слънчогледите,
избухнали внезапно,
прегръщат нощта –
изгубени в мрака деца,
спи реката през юни
Прекрасни, всяка със своите достойнства творби. И двете остават извън крайната селекция на журито. Втората танка беше част от моята лична селекция след първи прочит на конкурсните произведения и при една по-широка оценъчна скала би получила формално оценяване.
7. Вероника Иванова
Изключително силно впечатление направи миналата година с единствената танка, която изпрати за конкурса, на която аз и Драган Ристич дадохме максимална оценка и така бе класирана на второ място в раздела „Танка поезия“.
Име, което за мен, а и за любителите на кратките източни форми говори все повече. Участва за втори път, с две танки. И сега нейните петстишия провокират с пестеливата си образност и сгъстена емоция. Не получават точки, но при първи прочит се спрях на първото:
слънчева стая
червеното мушкато
стар календар
печен хляб на масата
връщам се в детството
Тук във всеки стих една дума кодира послание – „слънчева“, „мушкато“, „стар“, „хляб“, „детството“ – те са достатъчни, за да разкажат историята и да предадат настроението. За мен това е голямо поетично майсторство.
8. Даниел Генчев
Участва в конкурса за първи път, само с една танка. Непознат за мен автор, който провокира интереса ми. Неговото петстишие не се стреми да спазва схеми – нито прословутия брой срички по редове, нито логическото прекъсване са според „канона танка“. Налице имаме три отделни действащи персонажа, три отделни истории, които нямат връзка – нито причинно-следствена, нито такава, каквато изисква поетичната логика.
И все пак – налице е едно цялостно въздействие, чиито корени не мога да проследя, но не мога да отмина и забравя:
Конниците
по Гурко се разтапят
възрожденец
възпява небесата
ликуват зелените богове
9. Дафина Кузманова
Загатва за своя талант и за доброто си усещане към източната философия и изказ още с участието си в антологията „Парче от дъга“, както и с представянето си в първото издание на конкурса.
Изпраща ренсаку и две танки за настоящото.
„Неразличими сенки“ печели 4 т. от двама журиращи, като остава само с една точка след ренсаку „България“, класирано на трето място с максимална оценка, дадена от един член на журито. Този факт говори много в полза на ренсаку на Дафина Кузманова, но не само.
За мен, „Неразличими сенки“ е най-поетичното ренсаку от изпратените 12 творби за участие във втория раздел на конкурса. Трите петстишия рисуват три различни картини, без външна връзка между тях, освен думата „сенки“. И усещането за неуловимост и надвременност.
Изграждането на фразата и паузата не следват стихосложението – прекъсването идва в средата на стиха, като следва логиката на поетическия изказ.
Едно решение, което идва да защити схемата 5-7-5-7-7, която поетесата опитва да следва /макар и без да я абсолютизира/ и което намираме в трите петстишия на ренсаку, както и при втората от двете танки, участващи в раздела за танка поезия. Не това, обаче, ме накара да селектирам първата от тях:
Двата бъбриви
синигера напоих.
И отлетяха.
Дълго ли ще те чакам?
Под дървото оставам.
10. Добромир Георгиев
Непознато за мен име, участва за първи път в конкурса, с две петстишия. В тях няма стремеж към формализъм, стиховете са свободни; градят образност, която остава несвързана като цялостно послание. Ще бъде интересно да проследим развитието на автора.
11. Елисавета Великова
Също непознато за мен име, несрещано в света на кратките източни форми. Участва само в първия раздел на конкурса – танка поезия, с две озаглавени танки – „Безкрай“ и „Слънчогледи“. Но това, което привлече вниманието ми е свързването на двете петстишия чрез думите „безкрай“ – „безкрайно“, които като че ли преливат емоцията от първото произведение към второто.
Голям поетичен заряд, ярка образност, усещане за равновесие и медитативност.
12. Калин Раймундов
Участва за първи път в конкурса – с ренсаку и две танки. Име, което запомних както от участието му в „Парче от дъга“ – антология на българската танка, така и от „Човек. Антология на българското хайку“. Автор с разкрепостени мисловни модели, които позволяват неочаквани скокове и обрати в изказа и „антилогиката“ на кратките форми хайку и танка.
При първия прочит на конкурсните творби дадох висока лична оценка на втората танка на автора, при втория – дадох тази висока оценка на първата танка, като в крайното си решение избрах да точкувам други петстишия. Същото колебание преживях и при оценката на ренсаку „Чиста луна“, което получи 3 т. от двама члена на журито.
Във всички творби, изпратени от Калин Раймундов природата присъства в своята уязвима непоследователност и не-пълнота. Изрази като „дупките в сградата на врабците“ или „вятърът в тревата изсивява“ оставят дълбока диря в съзнанието на възприемащия, като градят представа за нещо несвършващо и безначално, но и нещо, което се променя, размесвайки очакваната последователност на случване. Това е почти декларативно заявено във втората танка, но е и в сърцевината на ренсаку. В тематичната поредица от три танки заглавието „чиста луна“ не се споменава дори индиректно; дори луната липсва от пейзажа на което и да е от петстишията.
Тя, някак трябва да бъде доловена от читателя. И тя наистина е там, част от плътта на поезията, градяща ренсаку – може би препълваща последния стих на втората танка „Пладне е нощта“ – съдържащ в себе си както препратка към жегата, която обръща циркадния цикъл, превръщайки нощите в активното за денонощието време, така и към пълнолунието, озаряващо нощта като пладне. Но силата на това ренсаку е в последната танка – онази, която със своя ежедневен товар от една проста лятна вечеря прави скок към съвършената простота на поезията и дзен… и към чистата луна:
Е, сирене, хляб,
хубав домат и люти
чушки от балкон,
вечерята е само
за поети като мен.
13. Кети Бозукова
За първи път участва, само в първия раздел на конкурса, с две танки. Изключителни поетични образи, изградени около думата-понятие „вятър“ – като идея и усещане за свобода и необятност. И двете танки следват, без да се подчиняват безусловно на схемата 5-7-5-7-7 /последният стих на втората танка я руши, за да запази поетичния образ и пестеливостта на изказа./ Първото петстишие създава усещане за медитативност, като същевременно е мека препратка към причинно-следстве-ната зависимост на нещата в света и към теорията на хаоса. Но ураганът, предизвикан от пеперудените криле тук потапя само мечтите на детството. И двата противостоящи образа обитават съзнанието на поета, като запазват неговия херметизъм от съприкосновение с реалността.
Втората танка, на пръв поглед е само действие – тук поетът е в центъра на едно волно, диво движение, което „ще ме отвее“… И точно тази метафора отново слага случването в плоскостта на фантазията. И двете танки са изградени от три фрагмента, като това не ги накъсва, а оставя у читателя една цялостна поетична кар-тина. И двете танки са част от личната ми първа селекция.
И двете имат поетичния капацитет да бъдат най-добрите в това състезание. В крайната оценка на журито е включена само първата танка с 2 т., дадени от един журиращ.
14. Кристияна Хаджиева
Автор, чието име е непознато за мен. Участва за първи път в конкурса, само в раздел „Ренсаку“. Има стремеж към спазване на схемата 5-7-5-7-7, без това да пречи на поетичния изказ. Трите петстишия градят общата история – „случи ми се нещо – той“. Така завършва първата танка, в която контрастът „черно-бяло“ създава посоката на събитията. Загатва за любовна история, за назряващ конфликт.
Втората танка разказва за очакване, което оставя с отворен край.
Снегът, в третата танка, се превръща в замръзване и безнадеждност. Следва прекъсването и епилога, който отново стопля, макар и „нечие друго сърце“.
Това край ли е, или ново начало? За лирическия аз това е край; за читателя – израз на вечното търсене и неудовлетвореност в човешките отношения. Много емоционално натоварена творба, едновременно лична и обобщаваща.
Изкушена бях да избера първата танка като една от онези, които бих оценила при друг регламент, позволяващ фрагментиране на ренсаку, и която щях да оценя при една по-широка оценъчна скала.
15. Людмила Данова
Людмила Данова навлезе в литературата през последните години – устемно, разнопосочно и талантливо. Участва за втори път в „Черешовите води на българската танка“, отново във всички раздели на конкурса. И отново – творбите й правят силно впечатление като поетично внушение, поетично майсторство, въздействие и тематика.
Първото петстишие следва имплицитно зададената тема с наименованието на конкурса. Същественото в тази танка е последният стих – едно декларативно изявление, в което е закодирано посланието на всички изпратени за конкурса творби от автора „по-сладък е плодът с история“.
Много кратка танка проза. Тук прозаичният фрагмент е почти толкова пестелив на думи, колкото и поетичният.
И също толкова натоварен с метафори. Всяко словосъчетание е ярка тропа, всяко изречение тежи от образи, които преливат и давят сетивността на възприемащия, за да се нагнети усещането за безкрай чрез кръговрата на сезоните.
И всичко това под наслова „Серенади на щурчето“ – и двете думи тук препращат към безгрижието на веселбата, но къде да намерим свободата?!
Интересно построено е „Ренсаку за надеждата“. Тук всяка танка има свой самостоятелен живот; обединяващото не е някаква история в развитие, а думата „надежда“, различна като понятие и стойност във всяка от тях – „надежда за вяра“, „надежда за лято“, „надежда за бъдеще“ /„за потомството утре“/. Субектът на надеждата също е показан различно. Ако в първата танка надеждата е напълно деперсонифицирана, то във втората тя се прехвърля върху лирическия аз, а третата танка гради представата за нашето объркано днес, което все пак трябва да съхрани надеждата си за бъдеще. „Ренсаку за надеждата“ печели 3 т. от един журиращ.
16. Мария Славова
Интересен автор, оригинален, представя творби с нелинеен изказ и образност, която стои отвъд пейзажността. За втори път участва в конкурса, отново с две танки за първия раздел. Нейният глас остава ярко индивидуален и труден за бърз прочит; нужна е почти медитативна концентрация, за да бъде приет. Но дори при пръв прочит усещането от поезията й е трайно, а онова, която оставя у възприемащия е тиха красота.
И двете конкурсни творби са изградени при спазване на схемата 5-7-5-7-7. И двете остават без оценка от журиращите, макар да заслужават адмирации като поезия и поетично послание.
17. Мартина Стоева
Участва за първи път в конкурса, като изпраща само една танка. Но каква?!
Текст, който не се забравя.
Всеки стих; не, всяка дума, всеки пунктуационен знак и смислова пауза носят емоция, която все повече сгъстява усещането за загуба, опустошение, кръговрат и безвъзвратност:
Почва съм, безкръвна.
Цъфти череша. Зрее плод.
Напълниха ръцете ми
преди задушница.
Черешова.
Текст, на който при първи прочит избрах да дам 5 т.; при всеки следващ прочит решението ми оставаше същото.
Текст, който нагнетява картината на един изкривен кръговрат, който отрича плодородието като необходимо условие за узряване и пълнота. Тук изходният пункт е антиантропоморфизмът „почва съм“, последван от инверсната езикова конструкция „безкръвна“ /отнесено към почва и към личност/.
Оттук, от картината на пълно емоционално опустошение, скокът към цъфтежа и зреенето е зашеметяващ; за да се стигне отново до асоциацията за смърт, закодирана в „задушница“ – като религиозен ритуал – почит към мъртвите, но и с езиковото значение „задушавам“; а оттам отново за край; унищожение, разруха… и за начало – „почва“. Кръгът е завършен – емоционално, езиково, смислово.
Танка ли е това?! Спазва ли условните и безусловни изисквания за форма, графично изразяване, строеж, философия, изказ… Не знам. И не искам да задавам и да си задавам този въпрос… Защото понякога е важна само поезията…
18. Мая Кисьова
Присъствието на Мая Кисьова за втори път в конкурса, отново с творби във всички раздели, само по себе си гарантира високо качество.
Отличието за цялостно представяне не е случайно. Всяка от представените творби впечатлява със стил, оригиналност и с онази силно осезаема връзка между автор и възприемащ, която, за мен е един от най-съществените признаци на „голямото изкуство“.
В танка на Мая Кисьова посоката „горе“-„долу“ се пресича с понятието за течение – на реката, на времето, на зреенето, на живота. „Зрелите череши“ са фокусът, в който е концентриран смисъла са битието. В тази танка /изградена при спазване на формата 5-7-5-7-7/ деликатно присъства и темата на състезанието – като череша и като вода, като смисъл на извор и изобилие, на начало и надежда.
Формално, в раздел „Танка проза“ нейната неозаглавена танка проза събира точки от тримата журиращи и е класирана на трето място. Една творба, пълна с ирония и самоирония, един триумф на мига над протяжността. Мигът на пробуждането, на дехипнотизацията от монотонния ход на живота; мигът на удоволствието от свободата да захвърлиш веригата на полезността и да живееш – с пълния цъфтеж на сетивата!
Ренсаку „Здрач-сън-гръм“ е оригинално със своя програмен замисъл, но то е и нещо повече от три, на пръв поглед напълно различни като настроение, внушение и истории петстишия, обвързани в заедност от ключовите думи, съдържащи се в заглавието. Но всъщност, привидността е на друго ниво.
Привидността е централният персонаж на ренсаку. Привидността на отсъстващия и живото чувство по него, привидността на живота-сцена, на заобикалящото ни-реквизит, на видимо-осъзнатото. Това ренсаку получи добра оценка от един журиращ, но недостатъчна, за да стане част от формалната класация на конкурса.
19. Пламен Василев
Две танки и танка проза изпраща за участие Пламен Василев, който за първи път участва в конкурса. Непознат за мен автор.
Прозаичният фрагмент, избран от автора за участие в раздел „Танка проза“ не е танка проза, защото в него липсва танка петстишието, т. е. онази част, която превръща прозата в поезия. Но, ако излезем от рамката на определенията и разделите на конкурса, ще видим една оригинална творба. Дали поради непознаване на жанра, или поради творческа освободеност и стремеж към новаторство, авторът строи необичайно своето цялостно представяне в конкурса. Двете танки, изпратени за първия раздел на състезанието и прозаичният фрагмент от третия раздел, заедно създават ярко, красиво произведение, което носи всички белези на танка проза, като показва още една оригинална черта – прозаичният текст преразказва танка.
Две картини, рисуващи два контрастни сезона; две поетични внушения; две послания, обединени от съзерцателната тишина. Тишина и чистота са ключовите думи в двете петстишия /както и в прозаичния фрагмент-преразказ на поезията/, но те са и тяхна пресечна точка. Те са и емоционалният фокус на произведението. Огнената яркост на есента, бялата заскреженост на зимата – носят тишина. От тази тишина следва и новото търсене, и новото намиране – природният мир и хармония и духовното спокойствие и чистота.
20. Радка Миндова
Миналогодишният победител в конкурса отново участва само в първия раздел – танка поезия. Представя две петстишия, които са пример за изграждане на завършена и съвършена танка. Ще цитирам нейните стихове именно като пример за танка, който следва да покаже на всеки, който иска да пише танка поезия принципите за композиция на петстишието, в което схемата 5-7-5-7-7 не е задължително да бъде спазена:
в снежната зима
дълга разходка
една сойка
се чуди
що за птица съм
Първата танка събра общо 4 т. от двама членове на журито и се класира формално на второ място в раздела; втората танка получи 3 т. от третия член на журито – факт, който показва, че качеството и майсторството не могат да останат незабелязани, не могат да бъдат отминати…
Но показва и това, че освен тях има и нещо друго – онова емоционално въздействие на изкуството върху възприемащия, което е субективно и индивидуално и за което няма мяра.
зелени
майски дъждове
колко много работа
с внука
спасяваме охлюви
21. Светла Дамяновска
За първи път участва в конкурса, непознато за мен име. Представя две танки и ренсаку – издържани в единен фолклорно-иносказателен стил.
Богата, пъстра словесност, образност, която пестеливо създава история, житейски обрати с налагащи се изводи и послания.
Още с първите две танки, изпратени за първия раздел на състезанието, авторът започва да гради своята приказка и въвежда читателя в нея. Християнско-фолклорният елемент е смесен с типизирания образ на насилника в живота и на живота-насилник, който не прощава и не връща пропуснатите мигове и възможности.
Змеят-насилник, змеят-живот – е главната движеща сила в „Ренсаку за късмета“, макар да не присъства пряко като образ в трите танки. Историята е изградена ретроспективно, като резултатът и причината са втъкани успоредно в първата танка. Следва разказ на случилото /във втората танка/ и развръзката-послание /в третата танка/ – невъзможност за връщане към пропуснатото.
Всички петстишия спазват схемата 5-7-5-7-7. Стремежът графичното изписване на стиховете да спази формата донякъде нарушава смисловия строеж на танка, но не лишава цялото от художествено-естетическа стойност, нито от въздействието на авторовото послание.
„Ренсаку за късмета“ събира 2 т. – по една от двама журиращи. При тясната оценъчна скала на конкурса този резултат означава много.
22. Станислава Ганчева
Станислава Ганчева, която в последните години се утвърждава като майстор не само на хайку и фотохайга, но и на танка и свързаните с танка форми, отново участва във всички раздели на конкурса. И отново творбите й печелят вниманието и симпатията на журито, а сигурна съм, и на читателя.
Две много красиви петстишия представят запомнящи се картини, издържани в схемата 5-7-5-7-7.
Метафорично натоварени, с основен акцент върху одухотворяването на елементите на природата.
Много силна танка проза, с редуване на поетични и прозаични фрагменти. Отново същият модел на метафори и стройно композирани танка стихове. И все по-силно нагнетено напрежение, непоносима болка. Разтърсващ разказ за силата на любовта, която свързва живите същества в противовес на силата на природната стихия. Събира общо 6 т., които получава от всеки от тримата оценители.
„Войната горчи“ е единственото социално натоварено произведение в конкурса, но не само този факт провокира интереса ми. Всяка от трите танки рисува отделна картина на опустошение. Всяка е изградена от три отделни елемента, като стиховете следват конструкцията 5-7-5-7-7. Всяка съдържа ключова фраза, която, ако оголим от „излишното“, ще получим скелета на конфликта, същността на войната:
ръка над оградата
разделя съзвучия
пързалка – скривалище
Ренсаку на Станислава Ганчева получава 4 т. от един оценител, недостатъчни, за да влезе в крайното класиране на конкурсните творби.
На една точка отвъд класацията остава и танка прозата „Точица“.
23. Христилия Кулева
Интересен, оригинален поетичен глас. Име, което се утвърждава все повече в средите на любителите и майсторите на кратките източни форми.
За първи път участва в конкурса – с две танки и с ренсаку.
За мен първата танка остана незабравима – образ, който няма да избледнее в съзнанието ми. Кръговрат, който преминава в насочената стрела на времето, но остава оценка и присъда за стойността на един живот:
Всяка година
садя по една елха.
Прекрасна гора
ще остане след мене –
достойна памет.
Точно този факт, на невъзможност за забрава на това петстишие ме провокира да дам отново максимална оценка в първия раздел на конкурса, без да дам оценка 4 т.
Това е причината една великолепна танка да остане извън класирането и да стане още един повод да кажа, че конкурсите за изкуство не могат, поради своята същност, да определят „най-добрата“ от приетите за оценяване творби. Конкурсите за изкуство могат да пресеят доброто от посредственото, да отделят изкуството от не-изкуството. Те могат да възпитават и обучават, да свързват, да създават и развиват общности.
Авторът участва с много знаково ренсаку във втория раздел на конкурса. Ако казах, че ренсаку „Войната горчи“ на Станислава Ганчева е единственото социално натоварено произведение в конкурса, то бе, защото за „Ренсаку за България“ на Цветана Качерилска запазих определението „патриотично“.
Патриотично в най-добрия смисъл на тази дума/понятие – като любов към родината и родното, а не като омраза към другия, към различния.
Много болка има в тези три тематично свързани танки, горестна носталгия, горчивина и онази тръпнеща, пърхаща като мокро птиче надежда – ще мечтаната родина може би ще се случи. Петстишията не следват формата, нито предписанията за прекъсване на фразата, в тях не търсим кръговрати и време, не търсим съпоставяне на образи и метафори – освен тези две „„с корен „ПУСТ“, с наставка „ИНЯ“!“ в противовес на „с корен „ГРАД“, с наставка „ИНА“.“
Тук усещането за течение е само едно – мощният поток на любов от лирическия аз към понятието Родина в цялата му всеобхватност и сложност, който буквално залива читателя.
„Ренсаку за България“ получава 5 т. от един от журиращите и се нарежда на трето място в раздела и крайното класиране на конкурсните творби. В това произведение не можем да открием нито един от „теоретичните“ маркери за танка. И е ярък пример в подкрепа на твърдението, че добрата поезия, онази, която носи стойност, не може да се побере в рамки и предписания и за да бъде оценена, трябва да бъде почувствана.
А „чувстването“ на изкуството е нещо много индивидуално, което стои далеч отвъд критериите, желанието и способността за обективност.
24. Цветана Качерилска
Цветана Качерилска, позната на читателите и като Ана Рилска е поет, който се утвърждава като автор на кратки източни форми. Пише хайку и танка. Нейни тристишия и ренсаку са включени в „Човек. Антология на българското хайку“ на изд. gabriell-e-lit. Участва за втори път в „Черешовите води на българската танка“, отново само в първия раздел, с две танки.
И двете – с голям поетичен заряд, но първата ще нарека „изключителна“:
Подарявам ти
крилото на вятъра
в твоя прозорец
и нощната графика
с песента на авлига.
След първи прочит беше част от моята селекция, но в крайното класиране остана без точки от журито.
Още един ярък пример в подкрепа на скептичното ми отношение към „обективността“ на конкурсите за изкуство.
*
Сега, когато вече направих анализ на представянето на всеки участник, както и на почти всяка творба ще кажа, че смисълът от конкурсите не е в класирането на творбите, в „резултата“ изразен като „1-во, 2-ро и 3-то място“. Тези резултати не са и не могат да бъдат обективна преценка за „най-доброто“ в смисъл на „най-добрите елементи от затворена група елементи“, нито мяра за стойността на нечие творчество. Конкурсните резултати, обаче, могат да дадат добра оценка за състоянието на едно изкуство. Те могат да бъдат вярна моментна снимка, но могат да бъдат и индикатор за развитие, могат да бъдат и образец за сравнение и стимул към съвършенство.
Следващите редове написах като бележка под линия в предходната статия, но прецених, че не бива да останат „бележка под линия“. Те обясняват и обобщават същността на въздействието на изкуството върху възприемащия. Всеки възприемащ е различна Вселена с различна сетивност и ценностна система. Ето защо всеки възприемащ преценява различно, а всеки член на журито на конкурс за изкуство е преди всичко възприемаща изкуството личност.
Понякога – двама, трима или повече възприемащи не могат да приемат за „най-добро“ едно и също произведение. Понякога – един възприемащ приема за „най-добро“ повече от едно произведение. Защото красотата има различни проявления и въздействия, които са неповторими във времето. А изкуство е резултатът от онова действие на субекта, което създава неповторими в някакво естетическо отношение вербални или визуални обекти във времето и пространството, които осъществят мигновено въздействие върху друг субект – възприемащя субект.
И така – оцених с максималните 5 точки две произведения, защото не можах да избера „най-добра танка“. Тези две, които оцених най-високо, влязоха в ума ми при първи прочит и не можах да ги забравя. Най-добри ли са – като поезия; като танка поезия? Не знам. За мен те са неповторими, и точно тяхната неповторимост – като послание и емоционално преживяване, ги прави специални и най-добри – за мен.
В тази магия на неповторимостта, в мигновеното въздействие, осъществяващо почти мистична връзка между автор и възприемащ, виждам смисъла на изкуството… и невъзможността то да бъде количествено оценено.
В заключение ще кажа – извън класирането във второто издание на националния конкурс „Черешовите води на българската танка“ останаха не едно и две великолепни произведения – танка, ренсаку и танка проза. Великолепни като поезия, като естетика, като майсторство и изразност, като послание… Но от изпратените творби трябваше да изберем само определен брой, а хубавите, онези, които могат да бъдат наречени „добро изкуство“ – бяха повече. Това изобилие на избор също е част от всеки конкурс.
Сила ли е, или е слабост фактът, че извън класирането остават много стойностни творби?
Още една тема за размисъл.
И още едно основание, вече не като член на жури в конкурс, а като редактор на литературно списание да кажа: „Всички автори, участвали в „Черешовите води на българската танка“ са добре дошли на страниците на сп. „Картини с думи и багри“!
д-р Габриела Цанева, главен редактор на сп. „Картини с думи и багри“
