ФОТОГАЙГА И ИКЕБАНА - ИЗЛОЖБА
Не за първи път съчетанието между различни изкуства очарова и изкушава по един особен начин, който разтваря сетивата и отключва въображението ни.
На 14 юни галерията към столичния културен дом „Средец“ отвори врати за изложбата „Музика на тишината“, която свърза по неповторим начин фотохайга на Александра Ивойлова с композициите от икебана на Валентина Герова, Мария-Марчела Колева и Богдана Нейкова.
В първите горещи дни на лятото изяществото на неуловимите форми, изградени от живи и мъртви цветя, керамика, стъкло и запечатани мигове върху фотохартията на пейзажи, светлосенки, парчета от предмети и слово създават усещане за спокойна надвременност в забързания ден.
Една капсула от тишина, в която звучи музиката на непреходното тленно.
И чуваме капките, удавили времето:
дъждовен април –
времето
удавено
И се оглеждаме в локвите, събрани в керамичен съд и приютили отраженията на водните лилии, и търсим следите на облаците, които залязват в преследване на птичи ята, за да усетим носталгията и напрежението от бягството на сезоните:
есен
огнен тигър
преследва ятата
Порази ме тази композиция, където, под изящните клонки на брезата потрепват от полъха на преминаващия зрител почти невидимите листенца и стъбълца на тревичките в икебатана под хайга. Тук много добре е използвано и стъклото, като елемент на композицията, през което прозира чистият цвят на удавена маргарита – едно бяло слънце с туптящо жълто сърце, чиято сянка следва заоблените стени на вазата, за да се отрази на свой ред в белия плот.
И една безпомощност, един ням зов на кривите, изсъхнали клонки, от които очакваме пасивност… Но те се протягаат към нас – едни ръце, които търсят съпричастност! Розовите листенца на живия лилиум нежно допълват нюансите на бордо, слонова кост и охра на керамичния съд…
Тук общото присъствие на хайга и икебана гради пространство на контрастите – един много деликатен, фин пейзаж, в който слънцето прозира през мъгла, един чуплив миг, уловен от обектива на художника – поет… И една устойчивост, изградена върху крехката конструкция на няколко сухи елемента – клони, корени, дънер, листа…
*
Тук представям две хайги, които много обичам, но и една необичайна икебана, направена от зеленчуци, вместо от цветя!
Но този експеримент – закачка към посетителя, не променя общото настроение на изложбата, което води в две посоки, като едната от тях е съзерцание, най-добре видимо в тази хайга, изградена от снимката на сянка на ръка с роза върху фон на небе, отразено от водна повърхност, и хайку, което разказва не за рожден ден, а за следата, останала след него:
рожден ден
на прага на къщата
листенце от роза
Другата е пулсиращата, провираща се между светлина и сенки радост от живота:
