ДЪЖДОВЕН ОБЛАК

 между стъкло и бетон –

дъждовен облак

над хълма

ЩЕ БОЛЕДУВАМ ОТ ТЪГА

Ще боледувам дълго от тъга.

Ще ходя като сомнамбул между дърветата,

очите ми ще бъдат пълни със листа,

а кожата ми ще е грапава – като кора.

Ще боледувам дълго от тъга.

Ще се усмихвам, без да виждам хората,

очите ми ще гледат в синева,

а всъщност ще се взират зад реалността

на дните

ще търсят силуета ти 

в крило на птица,

в залеза,

в пречупващия светлината прах

на пеперуда,

в извивката на клон,

люлян от вятъра,

в умората на цъфнал цвят...

Ще нарисувам много плачещи лица,

защото няма да искам да пиша за тъгата,

ще скъсам крещящите им устни, 

а после, в тишина ще слушам как дъжда 

ми шепне скъсаните думи...

Накрая – 

пак ще ни спася.

Ще те намеря,

после ще намеря себе си.

Тогава ще направя пак света 

такъв, 

че да ни има в него...

***

Днес боледувам от тъга,

чета и мисля, взирам се в нощта

на всички философии, теории и хипотези,

строя мостове между тях,

руша, градя, промъквам се, пълзя 

и търся онова, което ще ме доведе до тебе...

Днес боледувам от тъга, но вече знам, 

че времето не е стрела, която ни убива.

Разлагам го – безумен блян –

и търся в съставните му кванти

пътеките ни разпилени.

Разстилам го

в безброй размерности,

разгръщам го, 

разлиствам го…

И листите му се отронват –

безброй възможности 

непропилени.

Пролуките към тях са много –

ще вървя през всичките.

Разложена като вълна се скитам

в раздуващите се балони 

на нови светове, интерферирам 

сама със себе си,

мигрирам през плътта им –

изчезвам, появявам се, анихилирам,

разпръсквам се сдвоена,

вплитам се –

частица,

бит,

вселена...

ПРОПАДАНЕ

пропадане -
къде отивам,
когато тъгата ме погълне

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 25 - 29 ЯНУАРИ 2023

 #25_януари: СЕВЕР

северен вятър -
въздухът се превръща
в снежинки

зима край реката -
бях забравила колко е студен
северният вятър

#26_януари: МОСТ

колко дни минаха
през мен - но станах ли мост
за бъдещите

Не си нито на левия, нито на десния бряг.
Въртопите се усукват и вият под теб.
Гледаш ги.
Съзерцаваш.
Ще скочил ли в потока на времето?
Ще стигнеш ли другия бряг?
Ти си на мост.
Но мостът не е достатъчен.

не всяко паднало през
пропастта дърво е мост -
мостът е стремеж

#27_януари: СЪЛЗА

снежинка върху
бузата ти -
замръзнала сълза

#28_януари: СНЯГ

снежен човек
на пейката пред блока -
къде си, детство

кап-кап... почерня 
под януарския сняг -
голи надежди.

#29_януари: РЪЖДА

старата ми любов -
птичка-робот ръждясва
на тавана

РОЗОВ ЗАЛЕЗ

розовите облаци
над главата ми - 
залез зад Витоша

 

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 17 - 24 ЯНУАРИ 2023

#17_януари: ЧЕРВЕНО

заскрежени малини -

късно лято 

или ранна зима?

#18_януари: ЗЕЛЕНО

светулки в очите ти - 

припламва пътечка към

спомените ни

#19_януари: МЪГЛА

южнякът измете 

мъглата от Витоша -

след нея сняг и пролет

#20_януари: ГРЪБ

стрес -

студени ручейчета

по гърба ми

страх -

настръхна козината

на кучето

вариации

извитият гръб

на котката изправя

козината на кучето

комуникационен бъг -

извит гръб срещу

настръхнала козина

извит гръб срещу

настръхнала козина -

еволюционна грешка

#21_януари: ЗАТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО

вратата 

зад гърба ти -

барикада

цял град 

остъклени балкони -

жажда за затвор

#22_януари: ЗАЕК

какво общо имам

със заека - 

попита драконът

#23_януари: ВЯРА

ято врабци

кълве трохи -

стар просяк на площада

#24_януари: РАЗХОДКА

дъждовна утрин -

мокри стъпки

у дома

под лупата на дъжда

избуяли сетива -

утринна разходка

тежък преход -

планинските пейзажи

изравнени

ВЯТЪРЪТ

 

вятърът измете

небето; целият боклук

в краката ми

ОТЛЕТЕЛИ ПТИЦИ

затворът в теб,
затворът в мен -
отлетели птици