ДИМ

Темата за 16 февруари е ДИМ

 

залез –

блести върхът на планината,

в подножието синкав дим

* * *

детска рисунка

най-трудното

димът над комина

МАРТЕНИЦА

Темата за 15 февруари е МАРТЕНИЦА

валентинка в снега –

тупти сърцето 

на мартеницата

ЛЮБОВ

Темата за 14 февруари е ЛЮБОВ

 

любов –

танцът на пчели

над цъфнал цвят

ЖИВОТ - РАВНИНА

Живот – равнина,

плосък – като дъска…

Оцеляваме…

Доживяваме –

без пикове и долове,

без пропасти и върхове –

еднакви дни,

еднакви часове…

Многоточие.

Вчера бе пролет –

пчели във въздуха,

мирис на мед и нектар.

Хора без маски ловяха 

слънцето –

без изчисления,

без разстояния.

Проста радост – 

природен дар.

Многоточие…

Днес пак сме смълчани.

Вчера, след бурята –

мраз тъче паяжини

по всички стъкла. 

Пак сме затворени –

самозаключени…

Пак –

замрели гърла.

Ден? Седмица?

Цял сезон?

Или вечност.

Часовете тежат

и душат –

торба с камъни

на врата на удавник…

Минутите мигат

с очи – незабравки.

Секундите тракат –

като забравен трамвай.

Неживяни дни

разкъсват телата ни.

Измълчани истории

дремят в гърлата ни,

с неказани чувства

наказват душата ни.

Плясък на гарванови крила

събужда нощта –

измислени рими

гърмят в ушите ми

болни стихове

горят ръцете ми…

Мъртви поеми

бавно повивам

с ленени бинтове

за вечен живот.

Ето я –

поезия-

мумия.

Четете я!

ГВОЗДЕЙ

 Темата за 13 февруари е ГВОЗДЕЙ

гвоздей – 

старо палто

на стената

* * *

гвоздей в петата –

по-добре ваксина

против тетанус

* * * 

два гвоздея

на релсата след влака –

дуел със саби

* * *

гвоздеи

на релсата след влака –

танц със саби

ПАЯЖИНА

Темата за 12 февруари е ПАЯЖИНА

нощен вихър –

мраз рисува

паяжини по стъклата

*** 

зимна буря –

на сутринта

паяжини по стъклата

ГОДИШНИНА

Темата за 11 февруари е ГОДИШНИНА

 

избеляла снимка –

отдавна не броя годините

от сватбата

ПЕСЕНТА НА ЖИВОТА В „ЦВИЛЯТ ГРИВЕСТИ КОНЕ“

 

Запознах се с Живка Танчева първо, чрез нейното творчество и проявите й на гражданска активност в Земеделския съюз, и едва по-късно се срещнахме в живота… Но, каква беше тази среща!

Вечерта на Благовещение, посветена на поезията… Бях поразена от нейната виталност, струяща от цялата й личност, от патоса и красноречието й и от декламаторското й изкуство. Всички присъстващи в залата, публика и поети, станахме свидетели на един незабравим, импровизиран дует в стихове, изпълнен от Живка Танчева и Иван Селановски.

Тогава получих като подарък стихосбирката „Цвилят гривести коне“ – едно чудесно издание на издателство „Biblios“, което грабва окото с изображение на буен кон върху наситенозелена корица.

Колко живо звучаха в съзнанието ми стиховете, докато ги четях, „чувайки“ ги с гласа на авторката!

И оня лиризъм на любовното чувство, и елегично-носталгичното усещане по детството и младостта, и патоса на вярата в земеделската идея, в победата на демокрацията и доброто, и гнева, и болката от пречупените криле на живота в оня, предишния, тоталитарния свят.

Ето защо бях много развълнувана, когато наскоро Живка Танчева се обърна към мен с молба да подготвя второто, преработено и допълнено издание на книгата. С радост приех идеята, както и предизвикателството да създадем нова корица, на която да има изображение на два гривести коня…

И това не е случайно хрумване на поетесата, нито някакво „заиграване“ със заглавието.

Образът на коня, като символ на волността и свободата – „Ех, да можех, вихрогоне, /да препускам без юзда, /волно вятъра да гоня, /да умра на свобода!“, или като символ на гордата и буйна човешка природа – „Кон изцвили и разтърси /буйно гривеста глава, /с крак заудря и затърси /момък буен за езда.“ е съществена част от стихосбирката и нейното послание. В стихотворението „Синове“ се достига кулминационното олицетворение, това на синовете на лирическия герой:

Две капки в дланта си събирам,

две капки на Бог от дъжда,

………..

Два коня в съня си сънувам,

два коня се гонят в степта,

и тръпна от обич, защото съзирам,

че са двата ми сина това.

Композиционно, поетичната книга е изградена от седем части, една от които е изцяло нова.

Структурирането не е хронологично, доколкото книгата няма характер на лирически дневник. По-скоро можем да търсим архитектурно стратифициране. Първата част, „С идеите твои живях“, посветена на Земеделския съюз и земеделската идеология, е основополагаща. Именно върху тази идеология е изграден характерът, личността, ценностната система и житейския път и на автора, и на лирическия „аз“. И, само доколкото по думите на поетесата, тя е вкусила тази идеология с майчиното мляко и майчината песен, първата част на стихосбирката може да се приеме и като хронологическо начало.

 Вярна на традицията в земеделската поезия, Живка Танчева посвещава две стихотворения на трагичните образи на земеделските водачи – Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Те намират своето достойно място в галерията от произведения – апотеоз на героите. Силно е посланието и на други две стихотворения – „Пролетна тъга“ и „Изселник“, в които основна тема е връзката между човека и земята, между корена и духовността. Продължение на това търсене и взаимодействие са и трите нови творби – „Земеделска дружба“, „Към Славовица“ и „Славееви гори“, посветено на Цанко Церковски, в които любовта към природата и земеделската организация се вплитат и градят иносказателни образи.

 Втората част, „Една си ти, Родино“, е непроменена в двете издания. Тук са включени стихове, посветени на родната земя, на България, на родния език и завета на дедите. Тук отново намираме следите на дълбокия, вечножив корен на поетесата, нейната неразрушима връзка с древното племе, на което е плод. Не мога да не спомена стихотворенията „Бащин завет“ и „Майчино заклинание“, изградени в класическо стихосложение, в основата на които е вложена житейската народна мъдрост и морал. И нещо повече – тук е разковничето на жизнеността на идеологията на БЗНС – връзката с народопсихологията, с общочовешките ценности и разбирането за добро и справедливост.

„В памет на жертвите на комунизма“ е третата, нова за стихосбирката част, изградена само от три творби. Но тези три произведения са натоварени с може би най-важното послание на поетесата – да помним жертвите на комунизма. И тук не става дума за идеология, за противопоставяне, за отрицание и осъждане. Тук става дума за памет и познание, въздигнати до морални категории.

И, когато става дума за морал и мъдрост, за онова, което следва да бъде пренесено в бъдното, стигаме до следващата част, „Аз взирам се в бъдния век“ – едно предупреждение към човечеството, но и едно взиране в себе си. Тук лирическият „аз“ търси истината за себе си, за живота и смисъла на съществуването, за да се устреми към онази светлина, която остава след смъртта.

Петата част, „Цвилят гривести коне“, без съмнение, е сърцевината на стихосбирката. Много образни, красиви стихове, в които приказното начало често взема превес. Стихове, пълни с порив към свобода и магия, към красота и любов. Защото точно тази свобода е най-истинската свобода. Свободата на бликащия живот, а не свободата като алтернатива на смъртта. Защото този, втори вид свобода, е само пътят към желаната свобода на живота.

Темата за любовта е развита и в следващата част, „Интимно“. И тук любовта е многообразна – майчината любов в стихотворението „Синове“, съпружеската любов в „Един живот“, любовта към свободата /„Грях“/, любовта към земята /„Двете ми ръце“/, любовта като обич и човечност /„Животът безцелно отлита“/, любовта като любовно чувство, страдание и страст /„Ах, любов е, да!“, „Летят минути трепетни“, „Раздяла“/, за да се върнем отново към извора – любовта към земята, природата и живота – с всичките му лица.

Последната, седма част – „Тъжна песен“ – навява тъга не само със заглавието си и заглавията на стихотворенията. Тук стигаме до финалния цикъл от кръговрата – живот, където Слънцето догаря, но мелодията на песента не заглъхва:

Слънце на залез вече догаря.

Здрач в пущинака тъмней,

а нейде далече на Хадес лодкаря

ритмично с веслата мелодия пей.

 

Нека пожелаем на авторката да пази в душата си песента на живота и да я разнася надалеч!

 

д-р Габриела Цанева, редактор и издател