Габриела Цанева

събота, 2 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 02.02.19

Темата за днес е ГЛЕДАМ.
Гледам майка си. Гледам лицето й, ръцете й - красива е,изящна е, въпреки болестта и годините. Гледам я, отглеждам я... Откакто се грижа за оцеляването й, не мога да не сравнявам гледането на старец с гледането на дете. Гледането на дете е несигурно - не знаеш какво ще излезе от него... все едно, редиш пасианс...
Да гледаш възрастен, е все едно да съхраняваш времето, да задържаш мига...
И така, улових хайку-мига

02.02.19 гледам дете -
по-лесно е да гледам
бъдещето на кафе

петък, 1 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 01.02.19

Днес е началото на международното предизвикателство "По хайку на ден през февруари".
Чакам го цяла година
Дали ще стигна до края -
не зная...
Темата на 01.02.19 е:
ПЛАНИНСКИ СКЛОН
В главата ми, не знам защо, са върхове на борове, подредени като люспи на шишарка - катерят се нагоре, по склона на планината... аз съм в колата, пътувам нагоре по магистралата..., а всъщност, моят път минава през широколистни гори, които цъфтят под лъчите на залеза във всички нюанси на есента...
Не става за хайку тази моя представа-спомен за склон...
Не знам защо, в главата ми сега е пирамидата, Великата пирамида на Хофу в Гиза... Камъните, от които е изградена се катерят нагоре, към върха... като по планински склон... Не съм виждала пирамидите, само мечтая да ги видя... Не мечтая, не искам още да ги виждам, искам да оздравееш, искам само това... ти дишаш накъсано и се давиш, аз гледам нагоре, нагоре - погледът ми пълзи по тапета на стената нагоре и броя ударите на сърцето ти... и се свличам...

01.02-19
нагоре
по ронлив планински склон -
оздравяване

Това е моето хайку предизвикателство за днес. И не ми пука дали е хайку, и не ми пука дали е добро. Искам само да се изкатерим до върха... или поне склонът да спре да се рони...

понеделник, 21 януари 2019 г.

ВАРАК В ОЧИТЕ

Скърца

старото стълбище

на старата къща,

дървото стърже,

като щурче.

Въздухът лепне

в гърдите, замръзнал,

устните пръхнат

от прах и безмълвие.

Ръцете горят

от студа

и болят

от липса на допир.

Очите тъкат

от лъчите

на слънцето

мрежа за спомени –

тайно завръщане.

Зимната къща

отвръща

с мълчание

на моя летен въпрос –

къде остана

детството –

скрито в скрина

на баба ли?

Детство,

поднесено

на ленен поднос.

Бавно изкачвам

старото стълбище,

дърпам завесата

от светлина.

Там, на тавана,

почти под слънцето,

виждам сандъка,

пълен с мечти.

Вдигам капака му –

варак в комина...

Въздухът – пълен

със сажди,

Очите ми –

с пеперудни крила.

И неоткрила

духа на детството,

дъха ми

става сива мъгла...

Тръгвам унила,

преглъщам ножове,

впили се в гърлото –

строшени стъкла...

Прегръщам ръце

и загръщам яката си –

денят е син от лед и слана.

Вървя в следата си –

хруска пътеката...

И не разбирам

кога разбрах –

зимната приказка

не е средството

да се завърна

в света...

петък, 18 януари 2019 г.

ЧАЙКИТЕ ПАДАТ В НЕБЕТО

чайките падат в небето

облаците избърсаха

калта от локвите

пак синева търся,

пак очите ти –

светулки от слънце

в зениците

вторник, 11 декември 2018 г.

НЯКОЛКО ДУМИ ПРЕД БНР ЗА "ВИСОКОСНИЯТ ДЕН"

Габриела Цанева представя днес в Регионална библиотека "Любен Каравелов" осмата си стихосбирка "Високосният ден". Срещата е от 17:30 часа при вход свободен. Книгата е издадена от издателство "Захари Стоянов". Цанева е родена в Русе, завършила е Математическа гимназия "Баба Тонка". Доктор е на техническите науки. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Още можете да чуете от интервюто с Габриела Цанева, записано за предаването "Без рамки" на Радио Шумен.

Автор: Антоний Димов

Интервю пред БНР - "Високосният ден" на Габриела Цанева в РБ "Любен Каравелов"

събота, 1 декември 2018 г.

Никола Бенин представя "Високосният ден" на Габриела Цанева в РБ "Любен ...

петък, 23 ноември 2018 г.