неделя, 28 февруари 2010 г.

ЗВЪНЯТ КАПЧУЦИТЕ

Събудиха ме
камбаните
на капчуците.

Звуците
на деня
чукат по
черепа ми.
Чупят
мислите ми...
Мислите ли?

Отдавна
не мисля.
Дните
лежат
на паважа...
Веждите ми
се вдигат учудени,
когато
очите
виждат
в сумрака
на думите
живота,
който минава –
не чуден;
отдавна
прокуден...

http://gabrielle.blog.bg/izkustvo/2009/07/18/zvyniat-kapchucite.365762

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

ПОЩУРЕЛИ ВЪПРОСИ

Ще опазя ли
пожара на думите?
Жажда – да съм свободна
ме жари... Дали
ще остана стихия?
Дали пак ще съм жива?

ДУМИТЕ ЗВЪНЯТ

Думите звънят.
В стиха – плясък на вълни.
Образи зреят –
сочни вишни. Ритъмът
тътне като земен гърч.

* * *

Образи зреят –
сок потече. Ритъмът
тръпне – земен гърч.
Думите звънят в ума –
плясък на вълни. Стих... Стон.