Събудиха ме
камбаните
на капчуците.
Звуците
на деня
чукат по
черепа ми.
Чупят
мислите ми...
Мислите ли?
Отдавна
не мисля.
Дните
лежат
на паважа...
Веждите ми
се вдигат учудени,
когато
очите
виждат
в сумрака
на думите
живота,
който минава –
не чуден;
отдавна
прокуден...
http://gabrielle.blog.bg/izkustvo/2009/07/18/zvyniat-kapchucite.365762
неделя, 28 февруари 2010 г.
петък, 26 февруари 2010 г.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
ПОЩУРЕЛИ ВЪПРОСИ
Ще опазя ли
пожара на думите?
Жажда – да съм свободна
ме жари... Дали
ще остана стихия?
Дали пак ще съм жива?
пожара на думите?
Жажда – да съм свободна
ме жари... Дали
ще остана стихия?
Дали пак ще съм жива?
ДУМИТЕ ЗВЪНЯТ
Думите звънят.
В стиха – плясък на вълни.
Образи зреят –
сочни вишни. Ритъмът
тътне като земен гърч.
* * *
Образи зреят –
сок потече. Ритъмът
тръпне – земен гърч.
Думите звънят в ума –
плясък на вълни. Стих... Стон.
В стиха – плясък на вълни.
Образи зреят –
сочни вишни. Ритъмът
тътне като земен гърч.
* * *
Образи зреят –
сок потече. Ритъмът
тръпне – земен гърч.
Думите звънят в ума –
плясък на вълни. Стих... Стон.
Абонамент за:
Публикации (Atom)