Събудиха ме
камбаните
на капчуците.
Звуците
на деня
чукат по
черепа ми.
Чупят
мислите ми...
Мислите ли?
Отдавна
не мисля.
Дните
лежат
на паважа...
Веждите ми
се вдигат учудени,
когато
очите
виждат
в сумрака
на думите
живота,
който минава –
не чуден;
отдавна
прокуден...
http://gabrielle.blog.bg/izkustvo/2009/07/18/zvyniat-kapchucite.365762
Няма коментари:
Публикуване на коментар