ЗА ЦОНКА ВЕЛИКОВА, "ЗАЩОТО-VІ" И "ТЪРСАЧИ НА ЧУДЕСА"

 

ЦОНКА ВЕЛИКОВА: ЗАЩОТО… ТЪРСЯ

Не за първи път пиша за творчеството на Цонка Великова – автор, който винаги ще изненадва читателя с жанровото разнообразие,  специфичната наситеност и инди-видуалност на литературното си творчеството.

Вече утвърден майстор на кратките източни форми, търсеща поетичния си стил в иносказателното, тя намира своята най-ярка изява в поредиците „Защото“ и „Търсачите…“

Дали защото е трудно да бъдат еднозначно жанрово определени, дали защото авторът продължава да търси, дали защото по пътя на своето търсене намира отговорите и се чувства длъжна да ги даде на читателя – не като дидактичен текст, не като „истината от последна инстанция“, а като изстрадана житейска констатация – която дава насока, но не изисква приемане.

През тази есен получих като подарък още две изящно оформени книжки от авторката – „Защото“ – VІ, на издателство „Архимед“, София, илюстрирана с мозайки на проф. Илия Илиев, под редакцията на Юлиана, Дамянова и с графичното оформление на Ангелина Аврамова и „Търсачи на чудеса“ на столичното издателство „Фараго“.

„84 изречения, а толкова много усилия!“ – сподели авторката по повод шестия том на „Защото“ в личен разговор, по повод ролята на изкуството и отговорността на творците в днешния ден, доминиран от научно-технически открития и иновации, разтърсван от войни, политически разломи и раждането на изкуствения интелект.

И тя е права – в тези 84 изречения-афоризми е заключена много мъдрост. Из-чистени от всичко излишно, оформени като хайку тристишия, те вдъхновяват и дават на читателя онази опора, от която всеки човек в определен момент от живота си се нуждае… Защото – от опора и подкрепа има нужда и най-силния.

*

В човешката природа е търсенето – понякога търсим отговори и да намериш защо се е случило нещо, или защо сме постъпили по определен начин, или сме получили отговор, какъвто не сме очаквали е най-важното. Друг път търсим пътя си, защото…

А често търсим щастие, късмет, надежда…

Или чудеса – за да обясним непознатото, или за да избягаме от отговорността да изживеем живота си достойно, давайки повече, отколкото желаем да получим.

Именно чудесата са темата на тази четвърта по ред, и вероятно не последна книга от поредицата „Търсачи…“ на Цонка Великова. Събрала между кориците си 47 приказки, тази чудодейна колекция е извор на много човешка топлина, любов и упование в мъдростта на избора и добротата.

Често в историите има поука, която е закодирана в цялостния текст, в заглавието, или в последните изречения. Но понякога те са само разкази за необикновени, неочаквани постъпки на обикновени хора, с които те променят трагичната ситуация, в която са поставени и сочат пътя към избавление… Често тези къси разкази звучат като предания и легенди за любовта, която винаги намира път, по който да победи тленното, или като приказки, в които разумът печели битката с тиранията.

*

В настоящия брой на сп. „Картини с думи и багри“ представихме подбор от именно тези крайни форми, изразители на авторовите търсения, които счетохме за най-подходящи да покажат богатството и широкия диапазон, в които магичното и дидактичното в творбите на Цонка Великова намират изява.

Без съмнение, „Търсачи на чудеса“ е нов етап в развитието на поредицата, добила вече известност сред читателската аудитория и признание в средите на литературната критика.

Нека пожелаем успех на автора и лек път към читателя на новите и́ книги от знаковите поредици „Защото“ и „Търсачи“!

Габриела Цанева,
сп. "Картини с думи и багри" бр. 4/2023

ЗА „ТЪРСАЧИ НА НАДЕЖДА“ НА ЦОНКА ВЕЛИКОВА

Голяма привилегия е, ако човек има възможността да бъде един от първите читатели на нова книга! Още повече – да надникне в пространството на нейното раждане/изграждане.

Имах това щастие с последната книга от трилогията за „Търсачите…“[1] на Цонка Великова –„Търсачи на надежда“!

Без тегобата на ангажимента на редактор, рецензент или издател, а просто като читател, аз виждах как третата част от замислената пред години трилогия събира своите истории, а  всяка от тях е толкова топла, човечна, истинска и мъдра. Едновременно продължение на предходните два тома – като жанр и изказ, като авторови търсения и път към възможните отговори, но и носеща своя характерен оттенък – надеждата, в противовес на късмета и щастието. Защото, за разлика от другите две категории, които в сърцевината си отразяват едно постигнато състояние, факт, преживяване, то надеждата е стремеж, и мечта и невъзможност, но и е път към онова, което желаем, често единственият, който можем да следваме.

*

Днес разгръщам скрола на електронното издание, за да видя готовата книга на издателство „Фараго“, София, 2022 г., излязла преди дни под редакцията на Иванка Попова-Велева. Много красиво оформена, изящна. Всяка страница води към следващата, всяка стъпка следва предходната, всяка графика води и подсказва смисъла на поредната история.

Книгата съдържа 34 кратки поучителни разказа и една новела от пет глави. Онова, което отличава тази последна част на трилогията е, че всеки разказ завършва с афоризъм. Той извежда основната идея на творбата, но и само по себе си е бисер в жанра на кратките форми – „крилати фрази“.

*

Не е лесно да се коментират притчите-приказки на Цонка Великова. Защото – както и да се опитваме да ги определяме и класифицираме, те остават уникални и неповторими като стил и дух. Един ярък знак за принадлежност към своя автор – съвременен разказвач, който с присъщата си иносказателност успява едновременно да приближи миналото към днешното, както и да отправи днешното към надвременното, към общочовешкото колективно преживяно, което ще гради морала на днешното и на бъдните поколения.

Неслучайно рецензентът на книгата Красимира Каракостова казва за авторката, че: „Йерархи­ята на духовните й ценности започва от етиката в човешките взаимоотно­шения и завършва с моралното възмез­дие на космичния порядък.“

Щастлива съм, че като пръв читател както на книгата, така и на отделни нейни разкази направих съпричастни към раждането на тази цялостна, дълбокостойностна творба и читателите на сп. „Картини с думи и багри“, които имаха възможността да прочетат в аванс както анонсът ми за нея в брой 4/2021, така и някои от тях (в бр. 4/2021 и бр. 1/2022).

Нека пожелаем на книгата и нейния автор много успехи и лек път към Читателя!

---

[1] Другите две книги са „Търсачи на късмет“ на изд. „Архимед“, С., 2017 г. и „Търсачи на щастие“, която излиза през 2020 г. отново със знака на изд.„Фараго“, С. и под редакцията на Иванка Попова-Велева.

ПОРТРЕТ С ДУМИ НА ПРОФ. ЦОНКА ВЕЛИКОВА

Още когато прочетох обръщението на проф. Цонка Великова към българските хайджини, което публикувахме в брой 4/2020 по повод отбелязването на 20 години от създаването на Българския хайку съюз прозрях през редовете една заразяваща виталност, един ведър поглед към живота и изкуството, които не пречат на дълбокото проникване в тях, а по-скоро създават своеобразен контраст, който още повече подчертава мъдростта в преценката и осъзнаването на битийните категории в тяхната цялост.

Ето защо бях много щастлива, когато получих като подарък четири книги на Цонка Великова, издадени през последните две години.

 

 

Първото впечатление е тяхната изящност като полиграфически продукт и дизайн, като подбор на хартия, цветове, изображения, шрифтове. Книги, които „искат“ да бъдат четени и докосвани..

А след това…

Не, не се бях излъгала.

Всеки досег с писаното слово на Цонка Великова носи едновременно усещане за радост от живота, носталгия по постигнато-недостигнатото и печал. Защото авторовите послания са есенцията на преживяното, белязани от мъдростта на небезцелно отминалите дни.

И тези четири, неголеми по обем книги с поезия и проза нарисуваха пред мен портрета на своя автор, който искам да споделя с читателите на списание „Картини с думи и багри“.

 

ТЪРСАЧИ НА ЩАСТИЕ

 

„Търсачи на щастие“ излиза през 2020 г. със знака на издателство „Фараго“, София под редакцията на Иванка Попова-Велева.

Въпреки написаното по-горе, не бях подготвена за този сборник на Цонка Великова.

Не съм от хората, които искат непременно да категоризират нещо, преди да се опитат да го разберат; преди просто да го „опитат“… И все пак.

Тръпчиво-горчиви са тези съвременни приказки, във всяка от които ясно прозира поуката, но не толкова лесно се отгатва решението на възловия проблем.

Няма да кажа, че мога да определя жанра на разказаните истории. Ще споделя само, че от разговорите си с авторката разбрах, че често сюжетите на тези истории са взети от живота, макар някои от тях да са измислени или заимствани от стари сказания, преосмислени и преразказани, с едно ново звучене и послание.

Измислени или не, в тях откриваме себе си – нашето лутане, нашето търсене на смисъл и щастие, нашият път към себе си, или към себеосъществяването си.

Още тук ще кажа, че това се отнася не само за прозата, но и за поетичните и философски измерения в творчеството на Цонка Великова.

Аз открих собствените си разпилени житейски пътеки, трескавото търсене на „правилния път“, или на завръщането – към дома, към корена, към същността, в поместения в настоящия брой на списанието разказ „Калпакът“. А направеният подбор на стихове, с които представяме поетичната книга „Свитъци на придомната дама“ също не е случаен – това е огледалото, в което намери образа си Надежда Александрова.

Ще продължа със следващата книга, която прочетох…

 

МНОГОЛИКИЯТ ДЪЖД

 

„Многоликият дъжд“ – двуезичен хайку портрет, издаден от издателство „Фараго“, София през 2020 г., също под редакцията на Иванка Попова-Велева, а  преводач на английски е Нина Николова.

Корицата е като прозорец, през който ще видим „Негово Величество Дъждът“, който проговаря двуезично с многоликия глас на автора.

Хайку стиховете са структурирани като своеобразни ескизи, които изграждат цялостния портрет на стихията, която е благодат и унищожение, но без която не можем: „Аромат на липи“, „Нажежени плочници“, „Капризни настроения“, „Бодливи капки“, „Накичени локви“, „Къщи под дъжда“, „Огледала за слънцето“, „Развеселени капчуци“, „Чадъри без почивка“, „В прегръдките на вятъра“, „Стъпки в дъжда“, „Жаби на диета“, „Облаци на път“, „Усещане за дъжд“, „Аплодисменти за дъжда“, „Аз и дъждът“, „Многоликият дъжд“…

Но всяко от тези заглавия говори не само за дъжда, а за характера на поетесата, която улавя и предава на читателя усещането си за пролет, лято, есен, зима, за градския пейзаж и за природата; веселието, умората, закачката, мечтата, съпоставянето,  себепознаването – като отражение и продължение на стихията дъжд…

Така портретът на дъжда се превръща в автопортрет на лирическия „Аз“ – оня дълбок поглед, който следва двупосочното навътре/навън, за да види/усети недоловимите нюанси на универсума.

Именно с това е била докосната и това е уловила и Зорница Харизанова, която направи подбора на хайку стиховете, с които представихме поетичния сборник в настоящия брой.

 

ЗАЩОТО

 

„Защото“… Една малка книжка джобен формат на издателство „Архимед-2“, която излиза през 2019 г. под редакцията на Юлияна Дамянова. Графичният дизайн е на Камелия Николова, която е използвала както за корицата, така и в книжното тяло снимки с художествени мозайки на проф. Илия Илиев.

„Защото“, до настоящия момент е трилогия с тристишия, на които не се наемам да определя жанра, но които поразяват читателя с разнообразието на темите и многоликостта на нюансите и посланията.

Ще цитирам само няколко, които далеч не изчерпват дълбочината на проблемите и търсенето и осъзнаването на възможните причини, следствия и решения.

Ето нравоучителното:

 

защото

не може да правим, което не трябва,

а да очакваме да стане каквото желаем

 

И онова, което е разбрано от живота:

 

защото

не е прегръдка

ако сме угасили пламъка

 

Дълбоко философското, изплъзващото се:

 

защото

не можем да стигнем някого,

който и от себе си е далеч

 

И простичкото:

 

защото

усмивката

проветрява душата

 

СВИТЪЦИ НА ПРИДОМНАТА ДАМА

 

„Свитъци на придомната дама“ бе първата книга, която започнах да чета и последната, която прочетох. Издание на издателство „Фараго“, с редактор Ваня Баева и художник Йорданка Гойчева-Илиева

Стихосбирка, която разказва една житейска история, развита в пет фази. Композиционно е изградена от шест части, наречени от автора „свитъци“ – „Осиротелият щурец“, „Влакът за някъде“, „Пъпна връв“, „От какво побеляват косите“, „Неразкрасен живот“ и „Но“.

Всеки от първите пет започва и завършва с тристишие, което носи белезите на хайку, без да бъде хайку. Но в тези кратки въведения и епилози се съдържа концентратът на онова, което съпреживяваме с автора – петте цикъла на самостоятелния ни живот – откъсването, пътят нагоре с всичките му разклонения и колебания, зенитът, в който разцъфтява същността на стремежа ни, пътищата след това, които водят до равносметката – удовлетворение, горчивина… Дали?

Това ли е животът? Екзистенцията в мига, който сме съхранили в паметта? Или осъзнаването на съществуването ни в мига, който преживяваме? Проекция ли е днешното ни „Аз“ на онова „Аз“ от отминалите застинали в съзнанието случки…

Житейските пътеки на придомната дама изглеждат иносказателно-далечни – като цивилизационно пространство и време.

Авторът внушава чрез избраната форма и стил, както и чрез конкретния изказ една източна чувствителност и естетика, да; но това не е всичко. Едно съзнателно отместване на ракурса дава друг прочит, друго разбиране – както на историята в стихосбирката и конкретния стих, така и на емоцията, и на избора.

За да видим дълбокия копнеж по онова, което сме изгубили по Пътя, търсейки Друго. Все едно как ще наречем това „Друго“ – дали ще го назовем „Истината“ – за живота и себе си, дали „Любовта“, дали „Щастието“… все едно – то ограбва миговете, които сме отронили или захвърлили след себе си.

В края на петия свитък правят впечатление няколко стихотворения, които са отхвърлили източната краткост, в които поетесата разкрепостено и почти разточително споделя своя свят: „Обреченост“, „Кредо“, „Тук съм да опитам всичко“, „Самоорисване“, „Вратата“. Именно те отварят пред читателя вратата към дълбоката съкровена същност на лирическия „Аз“, към онова, което е съзидателната сила на автора – взаимодействието на енергиите по оста „даденост-промяна: „Ти, животът, на който сме обречени…“; „… и винаги да съм на своето си място.“; „… защо да пропилея това, което ми е отредено?“; „И вярна на себе си да бъда“, от една страна. И от друга:

 

„Ти, който и да си,

почукай с поглед на вратата,

която, след дългото очакване,

винаги открехната държа.“

 

Последният свитък е различен.

Съставен е от 24 петстишия, изградени по схемата „Но“ – „Дали“ – „Или“ – като всяко от тях съдържа противоречивите характеристики на основни, както за автора, така и общочовешки понятия, чувства, концепции.

Без последното, чието многоточие оставя отворен финал за цялата стихосбирка.