В МРАЗ КРИЛА ЗА ПОЛЕТ РАЗПЕРИ ТОДОР БИЛЧЕВ
Изумява ме продуктивността на Тодор Билчев. Наистина, това
може да се очаква, когато човек прочете биографията му, но все пак?
Пред мен е ръкописът на втората стихосбирка, която предлага
за публикуване през новата 2020 година, а януари още не е отминал.
И тук, както в „Отвъд болката и красотата”, която имахме
възможност не само да рецензираме, а и да издадем в издателство gabriell-e-lit,
стиховете са датирани, като е посочено и къде са написани. Но в тази стихосбирка,
вероятно и защото авторът в нея е събрал повече стихове, усещането за
географичност е още по-натрапчиво. Нещо повече, тук читателят вече става
свидетел на нещо необичайно, а бих казала и уникално в поезията – тази стихосбирка
има и някои от характеристиките на пътепис, в който сполучливо са вмъкнати
фотографии, илюстриращи както движението на автора по географски маршрути, така
и неговото духовно пътешествие; те илюстрират и друго – конкретния повод, довел
до лиричната изповед на поета.
Трудно се анализира творчеството на Тодор Билчев; неговият
импулс към създаване на изповеди в мерена реч е силен, неукротим. Искам да
видя, да открия този духовен двигател, който го тласка напред по нелекия път на
музите, но и на диалога с читателя, на диалога със себе си.
По-лесно е да открия неговото проявление, живата пулсация на
всяка рима, картина и звучност от новата му стихосбирка „В мраз крила за
полет”.
Книгата съдържа 130 стихотворения, които не са композиционно
организирани, а следват настроението на лирическия „аз”, като по този начин
принуждават читателя също да поеме по стъпките на автора и да съпреживее с него
носталгията по любимите хора, отишли в отвъдното, да усети героизма на
възрожденската епоха и Ботевото слово, да види неподвластната на времето красота
на манастирските градежи, проникваща и укрепваща духа, търсещ път към
Божественото, да вдъхне свежестта на разпилените късчета от природата, да
потърси утехата на вярата, надеждата и любовта.
И тук не мога да отмина изключителното умение на автора да говори чрез
заглавията на своите стихове, да приковава вниманието на читателя, да провокира
интереса му и да отправя чрез тях кратки и силни послания: - „За мечтите на
мухите”, „С кръпки от море в сърцето”, „Като стъкълца в тревата”, „За полета на
падналите джанки”, „Звън на явор от листата”, „За душите на мечтите” и разбира
се, последното стихотворение, „В мраз крила за полет”, дало заглавието си на
стихосбирката.
Макар да не са структурирани в отделни раздели, стиховете
имат своя вътрешна организираност и логика. И тук, както в други поетични книги
на Билчев, темата за общението с отвъдното, било като послание/връзка с любим
човек, било като порив към Бога, или като вглеждане в себе си, било като отклик
и отражение на историчното върху съвременното, е централна. Трансценденталното,
божественото начало на света и обреченият опит на лирическия „аз” за трансцендентно
търсене на отговори, често се сблъсква с ежедневното, битийното, земното...
онова, което ни държи вързани към животинското начало, което носим в себе си
като биологични същества. Но още първото стихотворение, (по цитат на Еразъм)
води до контрапункта – „Хората не се раждат, а се формират” и авторовата
сентенция – „и да може сам да си измисли/правилния път да си избира”.
Тук е илюстрирана другата основна тема в неговото творчество
– темата за избора на личността. И именно върху този избор, на „правилния път”,
се акцентира със стихотворенията, посветени на видни исторически и съвременни
личностти, както и на близки на автора хора.
„Самотата и вечността” често съжителстват с „косата и мотиката”,
като авторовият опит показва, че истините и мечтите могат да се намерят, да се
сбъднат, както в самотното битуване на духа, така и в ежедневния, физически
живот на тялото, което притежава духовност и воля за познание. В живота важните
неща не са много, но те могат да се открият навсякъде, стига да имаме вътрешен
поглед за тях, защото всяка частица от заобикалящия ни свят носи своята неповторимост
и красота и всяка от тях е посланик на божественото и непреходното.
И нека завърша тези разсъждения с кратък цитат, който носи
както основното послание на новата поетична книга на Тодор Билчев, така е и
илюстрация за свежия, образен авторов език:
От бора кичест мъничка шишарка
търкулна се и падна на земята.
Кафява беше тя и много малка,
но жива, в нея, светеше душата… („Завръщане”)
И
нека пожелаем лек полет на Тодор Билчев и новата му стихосбирка към читателя
д-р Габриела Цанева
