Показват се публикациите с етикет Бурята сплита ръце. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бурята сплита ръце. Показване на всички публикации

неделя, 11 януари 2015 г.

ЕЛА И МЕ ВЗЕМИ

Ела и ме вземи...
Днес грее слънце.
Обесена съм –
в слънчеви лъчи.
Ела и ме вземи!
Въжето все души,
дори когато е от слънце.
Днес няма нищо
в нашите души...
Ела и ме вземи –
днес имам само теб,
отдавна се изгубих,
но някак, днес,
увиснала на слънчеви лъчи,
разбрах, че ми е тясно.
Ела и ме вземи,
днес нямам тяло –
на слънце станах,
на слънчев вятър...
Днес тичам към безкрая –
в душата ми е ясно...
Ела и ме вземи –
страхувам се от празните пространства.
Ела и ме вземи -
страхувам се от свободата...

понеделник, 29 декември 2014 г.

КЛЕПАЧИТЕ МИ ПЪРХАТ

На Диана

Тъгата лепне по клепачите,
клепалата се блъскат някъде –
като крила на мъртва птица.
Кънти тъгата – под дърветата.
Листата падат по пътеките,
постилат в жълто синевата.
А слънцето гори през клоните...

Не, не през клоните...

Клепачите ми пърхат
и през миглите
лъчите влизат
във очите ми –
насечени,
отсечени лъчи.

Клепачите ти пърхат
и през миглите,
като през счупени криле,
пак гледаш синевата,
пожълтялата,
от падащи листа.

Тъгата лепне по клепачите,
клепалата се блъскат някъде -
като крила на стар прозорец.
Кънти тъгата – под гредите.
Рухна къщата. И прах
покрива руините.

петък, 17 октомври 2014 г.