понеделник, 29 декември 2014 г.

КЛЕПАЧИТЕ МИ ПЪРХАТ

На Диана

Тъгата лепне по клепачите,
клепалата се блъскат някъде –
като крила на мъртва птица.
Кънти тъгата – под дърветата.
Листата падат по пътеките,
постилат в жълто синевата.
А слънцето гори през клоните...

Не, не през клоните...

Клепачите ми пърхат
и през миглите
лъчите влизат
във очите ми –
насечени,
отсечени лъчи.

Клепачите ти пърхат
и през миглите,
като през счупени криле,
пак гледаш синевата,
пожълтялата,
от падащи листа.

Тъгата лепне по клепачите,
клепалата се блъскат някъде -
като крила на стар прозорец.
Кънти тъгата – под гредите.
Рухна къщата. И прах
покрива руините.

Няма коментари:

Публикуване на коментар