КЛЕПАЧИТЕ МИ ПЪРХАТ

На Диана

Тъгата лепне по клепачите,

клепалата се блъскат някъде –

като крила на мъртва птица.

Кънти тъгата – под дърветата.

Листата падат по пътеките,

постилат в жълто синевата.

А слънцето гори през клоните...

Не, не през клоните...

Клепачите ми пърхат

и през миглите

лъчите влизат

във очите ми –

насечени,

отсечени лъчи.

Клепачите ти пърхат

и през миглите,

като през счупени криле,

пак гледаш синевата,

пожълтялата,

от падащи листа.

Тъгата лепне по клепачите,

клепалата се блъскат някъде -

като крила на стар прозорец.

Кънти тъгата – под гредите.

Рухна къщата. И прах

покрива руините.