Запознах се с белетристичните текстове на Венелин Терзиев чрез редактора им Силва Василева – човек и професионалист, когото ценя и уважавам. В един горещ юлски ден на 2022 г. получих от нея писмо с шест есета. Направи ми впечатление експресивната сила на езика и ерудицията на автора, Венелин Терзиев – име, което не познавах, но вече знаех, че ще запомня. А причината за това бе както безспорното качество на текстовете му, така и мигновената духовна близост, която почувствах.
Каква беше изненадата ми, когато научих, че Венелин Терзиев
е инженер химик, също като мен, и също като мен има интереси в много и различни
сфери на техническите и обществени науки, но не на последно място и към
изкуството на думите. Богатата му академична биография задълбочи интереса ми
към есеистичното му творчество, защото то, само за себе си, е една необятна
планета, която тепърва предстои да бъде изследвана.
Ще започна с необичайната архитектура на неговите импресии,
включващи лични авторови разсъждения върху определени, а често и твърде
аморфни, разливащи се към друго теми, подкрепяни с цитати от стихотворения –
известни стихотворения на класици на българската литература, или пък съвсем
непознати творби на неутвърдени автори.
Преднамерено или не, в едно есе можем да намерим имена от
различни поколения, стихове с различна ритмика и стил, но – обединени от общо
послание; често съзвучно, но понякога несъвместимо с настроението на лирическия
„Аз“. И накрая, като препратка или като основен аргумент, следва биографична
справка за личността, провокирала авторовите търсения. Понякога тази част е
отделена като точен цитат/препратка към уикипедия, или официален сайт, но
понякога е най-съществената, макар и имплицитна част от тъканта на есето. Дали
поезията дава отправната точка, от която Венелин Терзиев развива своите
оригинални авторови разсъждения, или поезията идва като доказателство на
авторовата идея? Трудно е да се отговори
еднозначно, а и едва ли е нужно.
Като главен редактор на списанието за литература и визуални
изкуства "Картини с думи и багри" съм щастлива, че имах възможността
да дам публичност на тези оригинални текстове, които се превърнаха в ярки и
красиви щрихи към малкия отрязък от пейзажа на изкуството, който се опитваме да
покажем.
В периода от юли 2022 до януари 2023 г., който обхваща три
броя на списанието /брой 3/2022, брой 4/2022 и брой 1/2023/ публикувахме 27
есета в онлайн изданието, като 10 от тях намериха място и в печатното ни
издание.
И това е така, защото есетата на Венелин Терзиев са силни
като въздействие и внушения, като литература и философско послание, но и като
литературен анализ на текстовете, които са цитирани. Преди всичко, обаче, като
начин на мислене и експресия както на богатата ерудиция на своя автор, така и
на неговите оригинални прозрения.
Решението на автора да ги събере в книга бе навременно и
добро и се радвам, че той предложи ръкописа на издателство gabriell-e-lit.
Заглавието ме порази – „Книга за мечтите“! Нещо толкова
простичко, но и така всеобхватно.
„Книга за мечтите“ не е само книга за мечтите.
Това е книга за живота. За разочарованията и надеждите, за
моментите на радост и тъга, за връщанията към детството, за днешния миг и
пътеките към бъдното.
Тя е и една своеобразна поетична антология, и един
философски диалог на автора с творци от различни поколения, носители на
множество послания.
Трудно е да се определи жанра на „Книга за мечтите“, защото
всяко есе е различно по своята структура и естество, макар всички те да имат и
общи елементи
Ще си позволя да направя обобщението, че включените текстове
могат да се обединят в три основни категории – есета-анализи на творчеството на
даден поет /или конкретна негова книга/, литературно-философски разсъждения,
концентрирани около определена тема, които са подкрепени или изведени от цитати
на няколко поета и есета в тесния смисъл на жанра – есета/опити за търсене и
намиране на смисъла на нещата от живота.
Всяка от тези три категории белетристично-философски статии
на проф. Венелин Терзиев заслужава вниманието и адмирациите както на четящата
публика, така и на литературната критика. Да се аргументирам с това, че са
написани с дълбоко разбиране на горещите проблеми на днешния ден, едновременно
с ярка емоционалност и с култивирана академична рационалност от мислещ,
чувстващ и четящ човек, е недостатъчно.
„Книга за мечтите“ е една болезнена диагноза на своя автор и
на обществото, в което живеем. Всяко есе е породено от конкретно събитие, има
своята вътрешна история и следва пътеките, по които тя се развива, но всяко от
тях води към авторовата позиция, която може да се изрази най-просто като
„стремеж към човечност“. И този стремеж се простира във всички посоки на
плоскостта личност-общество.
В допълнение ще обърна внимание на оригиналния дизайн на
корицата, дело на арх. Десислава Димитрова и яркото присъствие на графичния
елемент в текстовото тяло, а именно – фотографиите на Божидар Генков и Венелин
Терзиев, вплетени органично в плътта на словото, като още един извор за
размисъл. Те имат както илюстративен характер, така и силно въздействие като
самостоятелни творби. За добрата комуникация с читателя съществено допринасят
предговора на Силва Василева, авторовият послеслов, както и тези на Тони
Теллалов и Минка Минчева, вкл. моето редакторско заключение.
Интересна е и „пътната карта“, очертана от местата, на които
са писани есетата, посочвани от автора в края на всяко… Защото те не са родени
в сумрака на някаква стая, дълбоко скътана в пещерата „у дома“ или извисяваща
се над облаците. Тези есета са писани „на път“. Като разхвърляни камъчета
светят в плътта на земята градовете, дали временен подслон на автора, но
чертаят не пътеката на неговите стъпки, а един широк хоризонт – оня, от който
той гледа света и неговите, на света, и своите си, човешки проблеми. Но това е
друга тема – може би – следващо пътешествие на духа…
В заключение ще кажа, че есетата на Венелин Терзиев са силни
като въздействие и внушения, като литература и философско послание, но и като
литературен анализ на текстовете, които са цитирани. Преди всичко - като начин
на мислене и експресия както на богатата ерудиция на своя автор, така и на
неговите оригинални прозрения.
Мисля, че за читателя е важно това, че в ръцете си държи
една цялостна творба, която ще го докосне до един ярък и самобитен,
едновременно рационален и емоционален творец, ще му даде информация за
житейските и творчески пътеки на много български и не само български личности,
предимно поети, но и хора, оставили диря в други области на литературата,
обществените или природните науки, повече или по-малко известни.
И ще стане повод за размисъл.
д-р Габриела Цанева
