Пречистващо е преживяването, което поражда непосредственото съзерцание на творбите от изложбата "Полъх от Изтока", представяща творбите на четирима автори - поети-художници от Български хайку съюз...
Но истинското ми докосване и разбиране се случи след прочита на няколко хайку стиха на Александра Ивойлова, посветени на творците:
на Детелина Тихолова
бамбукови листа
художникът рисува
сянката на вятъра
*
на Николай Пенчев
цъфнала сакура
в очите нищо друго
цъфнала сакура
*
на Александър Теллалим
и лунният диск и сенките
в свои далечни посоки
прозорец от хартия
*
на Венелина Петкова
мелодия
йероглифът разговаря с душата
с гласа си от туш
И картините от експозицията получиха онова ново дихание, от което понякога се нуждаем, за видим зад привидността множеството слоеве, които се разлистват при всяко отместване на мисълта и погледа като безкраен калейдоскоп.
*
Луната през бамбукови листа… Или сянката на вятъра?
Гарван, върху сянката на Луната… Или полъх от птичи криле?
Луната, в клоните на сухо дърво…
Или мигът преди бурята? Всяко докосване на четката върху листа оставя неповторима диря. Но колко ефимерна е тя? Колко нюанси на движението – на ръката, на ума. Всяко от тях е една различна реалност, в която Детелина Тихолова ни води… Всяка от тях е едно медитативно преживяване, неуловимо като сянката на вятъра.
*
Цъфнала сакура… Цветно великолепие, постигнато с туш и
два цвята. И очите виждат само това…
худ. Николай Пенчев
*
Дори когато то не е всичко… Дори когато триумфът на
живота пищи с глас на птица и дракон.
худ. Николай Пенчев
Голямоформатните рисунки на Николай Пенчев поразяват със своето изящество и декоративност, като спират дъха, преди да позволят на зрителя да продължи, или да го приковат задълго пред онова мимолетно усещане за красота и вечност, без което животът губи своето очарование и поносимост.
Така отново стигаме до медитативната същност на източното изкуство и осъзнаването на мига в неговата безкрайност.
Прозорец от хартия – през него виждаме духа на буквите в невероятните хайги на Александър Теллалим – едно напълно ново изкуство, което има душата на оня, който следва с четката пътеката на живота…
худ. Александър Теллалим
худ. Александър
Теллалим
Да, познаваме
източната хайга, онази, при която четката на поета-калиграф изписва хайку с
изящни йероглифи и продължава пътя си върху хартията, за да довърши диханието
на стиха в картина. Но Александър Теллалим решава, че и нашата азбука може да
бъде изписана калиграфски и хайку да получи нов живот върху листа – едно ново
творение, един нов облик на думите, които раждат/пораждат красота в
съзерцанието.
худ. Александър Теллалим
Кой ще запълни дупката, която прозорецът дълбае в плътта
на дома? И какво остава зад сянката на Луната?
Дали онази сингулярност в себе си, която ни пронизва и
поглъща и която се опитваме да запълним с неща отвъд ежедневното оцеляване?
Или онова, което е важно за тържеството на живота –
простото присъствие на близост и любов…
худ. Александър Теллалим
Какво виждаме зад привидността на едно отсъствие… И не е ли празнотата на пространството онова, което предизвиква то да бъде изпълнено?
1. худ. Венелина Петкова
И тук стигаме до надсетивното възприятие на изображението
на думата, до едно непонятно за европееца изкуство, а именно – истинската
източна калиграфия, при която „йероглифът говори с душата“…
Затова ще използвам поясненията на авторката за значението на изображенията: 1. Живот Път; 2. Искрено сърце; 3. Буда сърце…
Животът-път, или Пътят – онова дълбоко източно разбиране за същността на изменчивостта, което се корени в даоизма, а може би идва от още по-ранни източници и времена винаги ме е очаровало и до голяма степен е част от самата мен… Искреното сърце – нима това не е всичко, към което се стремим – първо, в общуването си с най-близките, после – ако е възможно, в общуването си със света… и трето, може би най-трудното – при разбирането на самите себе си… Буда сърце – или – онова, което е в края на Пътя-живот, онова, което идва с Искреното сърце… Пътят на пробуждането, който изчиства сърцето и ума, който води до уважението към Живота във всичките му форми, който води до онова, към което се стреми новото световно обществено съзнание – уважение към Планетата и отговорност за нейното бъдеще… Пътят, който тръгва от дълбините на времето, минава през нас, за да достигне ефимерните форми на бъдещето… Или може би онова, което се крие зад триптиха на Венелина Петкова е друго – и просто трябва да чуем мелодията на йероглифа, който говори на душата с гласа си от туш.
Това особено разбиране, което, вероятно ще остане недостъпно за повечето от нас, съвсем не е необходимо, за да усетим духа на изображенията от следващите нейни рисунки.
Те покоряват с изчистената форма, родена от вдъхновеното просветление, резултат на мигновена или дълбока медитация.
худ. Венелина Петкова
Понякога, мигът на просветлението ни спохожда дори в ежедневната забързаност, но ние рядко улавяме, рядко го разбираме и още по-рядко успяваме да извлечем от нея надвременното усещане за преходност и да му се насладим.
худ. Венелина Петкова
*
Изложбата „Полъх от Изтока“ се осъществи с подкрепата на Клуб „Приятели на Япония“ в рамките на Пролетните дни на японската култура в България. Организатор е Зорница Харизанова, секретар на БХС, а куратор на експозицията е Венелина Петкова.
Подобна изложба на картини, реализирани само с източен туш, се провежда за първи път в България, може би защото Пътят на четката и Пътят на хайку не се съчетават лесно, но те са част от живота и творческото вдъхновение на авторите.
Изложбата е новаторска и интересна, защото представя твърде различни техники на изразяване, непознати на широката културна общественост в България – традиционна и съвременна калиграфия (изписана с канджи или с кирилица), хайга (рисунки, съчетани в едно картинно пространство с хайку стих) и рисунки с туш (суми-е или суминагаши), подчинени на Пролетта, като тема и сезон.
Габриела Цанева, сп. "Картини с думи и багри", брой 2/2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар