Тамара Турлюн – едно напълно непознато име сред ценителите на изкуството в България. Името на една млада художничка от Украйна, направила своя избор – да остане в родината си, за да подкрепи народа си в най-тежките дни на физическо и морално насилие, дни, в които на пръв поглед изглежда, че надеждата е стъпкана от танковете и разстреляна от ракетите на агресора, но и дни, в които маските на окупатора окончателно падат, за да открият грозното лице на една вековна имперска завоевателна политика.
Тамара Турлюн е в едно от бомбоубежищата на Киев, които хиляди граждани са превърнали в свой дом, а тя превръща кътче от него в класна стая, където продължава да преподава на своите ученици рисуване, апликация, живопис… и устойчивост.
*
Проектът „Дом“ представя ежедневната артистична практика на Тамара по време на войната, един вик за осъзнаване на невъзможната реалност, но и за сливането й с живота, с убеждението за победата му над смъртта и унищожението и със стремежа към заедност с цялото човечеството, способно на емпатия и ангажираност срещу насилието. Един вик, ярък знак за съществуване – на изкуството и надеждата – дори там, където изглежда невъзможно да бъдат намерени.
Изложбата „Дом“, представена в столичната галерия Музей „Борис Христов“ е арт проект, създаден именно там, в бомбоубежището, в което тя се опитва да съхрани сакралното усещане за дом, за нормалност и надежда чрез своето изкуство и гражданската си позиция.
Куриран е съвместно от Нана Мелконянц, Ксения Талалай и представители на музея.
В Европейската нощ на музеите, 14 май, изложбата е открита с пряко видео обръщение на художничката, запис на което продължава да звучи в залите за посещение.
*
След преодоляването на мерките за сигурност, посетителят влиза в уютния вестибюл на музея и е поканен да слезе надолу, по стръмно тясно стълбище. И остава запленен от гласа и вербалното послание на Тамара – едно съвсем младо момиче, което гледа на своята лична трагична семейна история и на избора на своя народ – да се противопостави на агресора дори с най-ценното – невинния живот на децата. Тя е от Донбас и изборът й, както и изборът на стотици хиляди нейни сънародници е белязан душевни и физически рани. Но е направен, преживян и неотменим.
Експозицията е аранжирана в три малки зали и съдържа общо 30 експоната – 28 картини-апликации, едно пано и естетически подредените дървени фигурки – играчки, изработени от художничката и нейните ученици, приходите от които са предназначени за фондация „Върни се жив“ в подкрепа на украинската армия.
Опустошени гнезда, като домовете на украинците от окупираните територии. Ще се завърнат ли птиците? Ще цъфнат ли отново цветя?
В ракетните кратери намираме отговорите. Защото цветята цъфтят.
Самотно-обрулени....
Или разточително-напористи…
Натежали от смърт и от скръб…
Възстановяването на усещането за дом може да отнеме години, така както са необходими години, за да порасне едно дърво от развалините, зейнали за миг.
Промяната на разрушението е неизбежна, необратима. Но не е присъда, не е край – а само начало на нещо различно.
И това личи от изобилното разнообразие в тези черно-бледи форми, в неизкоренимото чувство за пролет – бодлива и непредсказуема в своето великолепие.
*
За мен посещението на тази скромна изложба бе именно това – връщане на усещането за пролет.
Щастлива съм в своята възкръснала цялост и благодарна на Тамара затова, че изпод отломките на разрушения си свят тя върна целостта на моя свят.
Всеки посетител може да отнесе със себе си и една от дървените играчки – принос към фонда „Върни се жив“, в подкрепа на който работи Тамара Турлюн.
Габриела Цанева, сп. "Картини с думи и багри", брой 2/2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар