ПОТЪВАМ ДЪЛБОКО, ДЪЛБОКО

потъвам дълбоко дълбоко

протягам ръка

улавям кълбо водорасли

косите ми дълги, порасли

се вплитат в морска тъма

потъвам дълбоко дълбоко

не искам да спра във въртопа

отминах потопа...

потъвам – дълбоко,

където земята вплита

ръце

и сърце

континентите се прегръщат -

там горе…

някой зове

градове и савани

някой зове –

иска да хване

прилива на континенталните плочи

потъвам...

дълбоко дълбоко

вече няма море

само мантията се тресе

наместо бисер - ражда земетресение

поредното бедствие, сътресение

на хора и светове.

пропада повърхността

потъвам

дълбоко дълбоко

в бисера,

или в ядрото

а после – накъде?

когато стигна центъра

и няма по-нататък,

защото много малка е

земята ни, звездата ни...

и бездната им никъде не води