понеделник, 24 март 2025 г.

ИЗЛОЖБА „СЪТВОРЕНИЯ“ НА ЕЛЕНА ТЕМЕЛКОВА В ГАЛЕРИЯ "КРАКРА"

 

Галерия „Кракра“ Перник представя изложбата „Сътворение“ на Елена Темелкова от 6 март до 8 април 2025 г.

Чрез Първолета Маджарска, която насочи погледа ни към събитието и професионалните фотографии на картините, направени от Андон Тацев, които дават ясен образ и точно усещане не само за изображението, но и за текстурата на медията и мазките върху нея можем да надникнем в творчески свят на художника.



Изложбата е открита от председателя на пернишката секция на Съюза на българските художници Валентин Топалов. В експозето си той подчертава, че представените творби дават точна характеристика на комплексността на авторката.

„От една страна тя е приложник, текстилът има други плавила – това е друг материал. Живописта е съвсем различна от друга страна. Нейната емоционалност обединява всичко това, любовта ѝ към цвета, също е много изявен“.

Но – нека сами се убедим.

Тук показваме осем платна и композиции, които са добър ориентир за цялостната изложба „Сътворения“.

Но нека преди това представим автора.

Елена Темелкова завършва Националната художествена академия в София, в класа на професор Марин Върбанов – специалност „Текстил и мода“.

Работи в областта на живописта, монументалната текстилна пластика, живопис върху коприна, интериорен текстил, иконопис, рисувани облекла и аксесоари.

Нейни произведения са притежание на галерии и частни сбирки както у нас, така и във Франция, Германия, Гърция, Сърбия, Македония, Турция, Румъния, Италия, Испания, Кипър и др.

Член е на Съюза на българските художници.

Преподавала е рисуване и художествен текстил в Училището с разширено изучаване на изобразително изкуство „Христо Ботев“ – с. Дрен (1992-2009), а сега ръководи школа по рисуване в Обединения детски комплекс в гр. Радомир.

 

Нейни творби присъстват в общи национални и международни експозиции и е осъществила над 30 самостоятелни изложби – текстилна пластика, акрилна живопис и живопис върху коприна. Като дизайнер е представила уникални облекла (нейно авторско изпълнение) в няколко авторски ревюта, както и по време на много други модни спектакли. Участва в редица международни пленери по изобразително изкуство в Гърция, Сърбия, Македония, Турция, Румъния, България.

Организатор е на Международен живописен пленер „Рударци“, с първо издание през 1998 г. Член е на жури в Международния фестивал на маскарадните игри в Перник – „Сурва“.

Елена Темелкова е отличена с I и II награда за приложно изкуство „Струма“, награда за декоративно изкуство от СБХ, както и Диплом за високи постижения в обучението по изобразително изкуство. Получава и Почетна грамота от кмета на гр. Перник, като признание за нейния принос в изграждането на съвременния духовен облик на града. От 2011 г. тя е директор на Художествена галерия – Перник.

В представените маслено-акрилни платна виждаме динамиката на мазката, която определя структурната цялост на творбата, но дава и онази специфичност, която очертава както неуловимата ефирност на облака, пречупването на свет-лината при залез и диханието на вятъра, така и изящните очертания на тревите. Тук виждаме и дълговечната цялост на хълмовете и низините и необичайното преливане  и превръщане на дъгата в река, на реката в поле. Движение и покой. Равновесие на стихиите.

 

 


Следващото изображение е различно – то дава представа за едно съвсем различно изкуство – рисуването върху текстил с характерните му особености – а именно, доминацията на декоративния елемент, на своеобразния стремеж към симетрия и повторяемост, на отделяне на онова единично, което трябва да предаде своята уникалност на общото в една бъдеща щампа, като елемент на десена.



Съвсем произволно, тук е загатнат флорален елемент, но цветовата гама на художника не е променена – тя следва земно-въздушната палитра на пейзажа.

Представяме две характерни за експозицията структури – триделни пана, в които отделните платна изграждат обща структура.



В първия случай, макар всяка от трите картини да представлява отделен пейзаж, те имат свой задължителен общ живот – те са незаменими части от едно цяло, което не би съществувало без своите елементи, подредени в един определен ред. Заедно, те изграждат ново изображение – цялостен образ.

 

 


Втората композиция е различна – тя не е органично зависима от своите части. Тук всеки елемент е напълно самостоятелен и не е нужен за възприемането на цялото.

Подреждането им в ансамбъл дава ново естетическо усещане на зрителя, едно подсещане и препращане към единния стил и модел, който изгражда отделните образи.

 


Впечатлиха ме тези платна – с динамика на обективираното, с вътрешния строеж на изразяваното от субекта и с образа, който кореспондира с възприемащия.

В тези картини границата между абстрактното и детайлът е почти невидима.



Зад произволната форма на мазката, зад техниката на поантизма, можем да видим както съвършената форма на житен клас или облак, така и фантазията на художника.

 

 

Без съмнение, декоративното начало е водещо при изграждането на композицията. Но Елена Темелкова използва това внимателно и пестеливо.

 


Различни художествени техники създават богати художествени ефекти.

Авторът търси своята естетика в тях.

Прави впечатление размахът и широтата на визуализациите на въображението, както и тяхното осъществяване с всички изразни средства, овладени от артиста.

 

 


 

Едно красиво пътешествие в нейния необятен свят!

Габриела Цанева

снимки на картините: Андон Тацев

информация за изложбата и автора: Първолета Маджарска

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2025


четвъртък, 20 март 2025 г.

ЗА "БЪЛГАРСКИ ХАЙКУ РЕЧНИК" НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ

Понятия и думи и поезия…

Едновременно чета и подреждам текста.

И в ума ми цъфтят думите-оценки – много, много, много хубава и стойностна книга!..

Не искам да прибързвам с това усещане, не искам да го превръщам в категория преди да съм стигнала до последната страница, но думите-оценки се трупат в ума ми… Много нужна книга – за всеки, който иска не просто да пише или да чете хайку, но и да обхване в дълбочина смисъла на литературата…

Да, казвам и пиша „литературата“, не само на хайку поезията… И това го правя след като съм прочела последната страница.

Но сега оценката ми се простира много отвъд тези страници – вече прочетени и осмислени.

*

И въпросите са повече от отговорите.

Тук ще се опитам да анализирам някои от тях.

Доколко тази книга се отнася специфично до българската литература и хайку поезия и доколко има универсално значение за разбирането на хайку и взаимодействието между култура, колективно несъзнавано и изкуство?!

Това е може би първият и най-съществен от тях. И на него мога да дам много бърз и категоричен отговор, който обаче, отваря много широка врата към размисъл и дава насока за нови търсения и тенденции в развитието на разбирането ни за литература и взаимовръзките й с обществото, както и с характеристиките на неговото моментно и минало състояние и за вероятния му бъдещ път.

Тази книга прави анализ на българската духовност! В този смисъл тя е специфично българска и нейната насоченост е именно към същността, към всеобхватността на тази духовност във всичките й измерения.

Но тя е и универсален ключ за разбирането на взаимодействието между литература и общество, между дълбокия корен на колективното съзнание на човечеството и неговия изблик, въплътен в битността и изкуството.

Неслучайно авторът прави паралели между българското, японското и западното/англоезично хайку. Неслучайно в много от темите той цитира световният „Речник на символите“ на Жан Шевалие.

Но същественото, дълбоколично, ценностно послание на Димитър Анакиев трябва да търсим в специфичното за българския национален характер тематично извеждане и в разнообразието на избраните ключови думи, които водят до настоящото структуриране на „Български хайку речник“.

*

Корените на тази книга не са от днес и от вчера. Идеята за съставяне на речник с ключови думи, които имат своето основание в българския национален характер и битийност има дълга предистория в творческите намерения и нагласи на Димитър Анакиев.

Като издател и редактор мога да кажа, че първите публични кълнове на речника се намират в авторската хайку сбирката „Кръстена вода“ /изд. gabriell-e-lit, С., 2023/. Тази малка книжка не е лесна за четене, именно заради символния заряд, който съдържа. Всяко хайку е заключило квинтесенцията на една голяма тема. А именно големите теми формират „ключовите думи“ – основа на хайку речника, от който има нужда хайку поезията на един народ.

Като поет ще кажа, че за мен голямото пътешествие в света на „ключовите думи“ започна с диалога между мен и Димитър Анакиев по повод създаването на нашето ренсаку от 100 хайку „Живея със седем котки“ /изд. gabriell-e-lit, С., 2023/ – една книга, която във втората си част показва и казва много за историята, „идеологията“ и композирането на хайку и ренсаку. Но и за избора и възможността за разнопосочно развитие на сюжета на ренсаку, както и за многовариантността в разбирането на хайку и на поезията изобщо.

Така, с щрих към тези две много различни поетични сбирки и тяхното значение за разбирането и развитието на идеята за съставяне на специфично български речник с ключови думи ще завърша разсъжденията по този първи съществен въпрос, който поражда настоящото издание.

*

Друг важен аспект и същностна характеристика на „Български хайку речник“ е неговата композиция – тема, засегната в дълбочина от автора във въведението към настоящото издание.

Аз искам да направя кратък преглед на подбора на темите, които са предложени.

Прави впечатление, че всички 64 теми и ключовите думи, с които са илюстрирани представляват обекти и характеристики – няма нито една, която може да се определи като действие/състояние. Този избор вероятно се корени в принципната стабилност на всяка народопсихология /като извор на ключови думи и теми, характеризиращи обществото в дълбочина/.

Действие/състоянието предполагат движение и посока, в противовес на установената вековна традиция и относителна устойчивост на колективното несъзнавано.

Като препратка към уводните разсъждения, ще спомена, че избраните теми характеризират и се коренят както в общочовешки ценности, практики и идеи, така и в специфичнонационални, български. Всеки читател може да види това.

Тогава – защо авторът нарича труда си „Български хайку речник“?

Това трябва да търсим във вътрешното взаимодействие, взаимопреливане и свързаност между общочовешките и националните теми – от една страна, а от друга – в специфичнонационалното представяне на общочовешките теми от българските поети – и тук именно е голямото богатство и разнообразие, яркост и пъстрота на тази книга. В този смисъл, прав е Димитър Анакиев, когато казва, че българското хайку, въпреки сравнително кратката си 50 годишна история, има широка база.

При създаването на този хайку речник, без съмнение, авторът е черпил идеите си, включително е определял структуриращите теми не умозрително, а черпейки от източника на българската национална хайку поезия.

*

И накрая, но не на последно място, ще разгледам разграничението между „киго“ и „ключова дума“, което авторът въвежда и утвърждава с настоящия труд.

Като поет и читател, любител на хайку, ще кажа, че идеята за разграничаване на „киго“ от „ключова дума“ не е нова в хайку културата, която Димитър Анакиев налага с присъствието си в литературния живот на България.

„Киго“ е термин, понятие, с което всеки, който чете и пише хайку е повече или по-малко запознат. Киго е лесно да бъде намерено и да бъде използвано. Речници с  „киго“ има в много сайтове, които „учат“ какво е хайку и как се пише хайку, намирала съм и речници на български „киго“ – онези специфични за нашия повече или по-малко традиционен бит думи, които подсказват и характеризират сезона.

Но хайку не е нито „сезонна“, нито „природна“ поезия; хайку е универсална поезия, която се простира отвъд видимото взаимодействие на човека и природата, отвъд съзерцателността и медитативността, които индивидът може да постигне, защото ролята и задачата на поезията излизат отвъд личността на поета.

Но не само в разширяване на идеята за същностните послания на хайку е скокът в разбирането за хайку и неговото съвременно измерение.

Именно въвеждането на понятието „ключова дума“ е онова, което прави хайку универсална литературна форма, чрез която може да се изрази всичко и с която поетът може да въздейства върху обществото.

*

Как да открием ключовата дума в едно хайку?

Защото това не е точно темата, нито идеята, нито онова, което поетът внушава.

Ключовата дума е лостът, с който поетът „обръща“ мисълта на читателя; инструментът, с който „показва“, с който създава идеята, върху която акцентира, която е съществена.

Възможно ли е да има разминаване между онова, което поетът иска да внуши и онова, което е обективния израз на желанието му за внушение; а възможно ли е да има разминаване между обективизираната визия на автора и онова, което читателят осъзнава като такава?

Отговорът, без съмнение, и на двата въпроса е „Да“.

Но това „Да“ има дълбока основа и основание – многозначността.

Често с едно хайку, както с всяко произведение на изкуството, включително изкуството на думите, авторът създава многозначност на внушенията, т. е. многозначност, определена от автора.

Но съществува и многозначност, определена от читателя. Онази поливалентност, която е способен да осъзнае/прозре, или да породи чрез собствената си система от социално-културни дадености читателят, включително естетика и отношение към света и изкуството.

А оттук идва и многозначността, определена от множеството на читателите.

В този контекст е трудно да говорим за „ключова дума“. Защото онова, което е ключ за автора, често може да не е ключ за всеки един от читателите му.

Трябва ли да има унификация, някакъв „шифър за посветени“, който да дава отговор и да прави възможна еднозначната комуникация между творец и възприемащ?

*

Мисля, че това е невъзможно и ненужно.

Именно в многовариантността на възприятието е ключът на въздействието на изкуството.

Ще дам пример с две хайку, включени в този сборник.

Първо ще се спра на моето тристишие:

бяла и гола
заспивам преди
да дойде нощта

         Габриела Цанева

Авторът разглежда това хайку в контекста на ключовата дума за цвят; в случая – бял/а, но и като съчетание на прилагателните „бял“ и „гол“ с техните допълващи се, нагнетяващи идеята за празнота значения – бял, като празнота/липса на цвят и гол, като липса на дрехи / „голтак“ – бедност, нищета/. Аз бих добавила – към това и „липса на всичко излишно“ – оголване до същност, както и „липса на всичко“ – празнота, излишност. Тук трябва да спомена още едно значение на „гол“, което води до понятието „оголеност“, провокиращо от своя страна представа за беззащитност и уязвимост. Това добавя нов нюанс на липсата, но не променя по същество избора на ключов смисъл, като комбинация на думи, чийто резултат е синергично уплътняване на усещането и значението, носени от всяка дума поотделно.

Този пример показва възможната свързаност на ключовите думи, което позволява да се развие по-широкото понятие – ключов смисъл.

Но тази територия е територия на теоретизирането на хайку, не територия на композирането и разбирането му като поезия в контекста на изразяване/възприемане на идеи и естетика.

*

Другият пример, който ще разгледам е с хайку на автора, включено в книгата:

Едно дете вътре в мен
се люлее през мъглата
над дълбоката вода

Димитър Анакиев

Ще върна читателя към „Бележка #3“ /потърсете в съдържанието на книгата/ и ключовите думи. Виждаме, че са възможни и двата прочита – чрез ключова дума „дете“ и чрез ключова дума „вода“. И двете предложени ключови думи са съществителни, които визират обект и субект на действието.

Но в това хайку, аз мисля, интерес представлява и действието/състоянието на субекта.

Как ще възприемем хайку, ако концентрираме вниманието си именно върху действието „се люлее“ /оттам към състоянието на люлеене, оттам – към неравновесие, несигурност и развитие/.

За мен това хайку е интересно именно заради състоянието на неравновесие на субекта, спрямо обекта. Образът на люлееща се, свита в себе си същност над дълбоката, променяща се бездна – това не е ли образът на съвременния човек, увиснал в своята безпомощност пред света, който всеки миг го поставя пред избори, продиктувани от развитието на технологиите, бита и отношенията – твърде бързо, стихийно развитие, което ни оставя все по-неподготвени да го разберем /несигурност/.

Но това е и образът на вечно търсещия отговори ум, който, увиснал нестабилно между едно по-високо енергетично ниво на хаос и възможности се стреми да постигне равновесното положение на нулевата енергия, т.е. на покоя, или в нашия контекст – на пълното разбиране /развитие/.

И при двата прочита, ключово е състоянието равновесие/липса на равновесие.

Бих определила това хайку като хайку в развитие. Хайку, което говори за промени, за ентропия и хаос и за онова неоткрито, към което винаги ще се стремим.

И може би в този контекст – на вечното движение, ще завърша своите бележки към „Български хайку речник“.

*

Търсенето на ключови думи, на ключов смисъл /като сърцевина на хайку/ и събирането им в речник, който прави портрет в дълбочина, но и моментна снимка на едно общество, на един народ и националната му литературно-културна традиция и духовност е процес, който не може да бъде събран и разбран между страниците на една книга.

Това е процес, който ще се развива многопосочно и многовариантно, многопластово и многофункционално, за да постига познание – като субективно разбиране и като обективизация на идеи и познания. Но и за да тласка към промяна и съвършенство.

София, 16.03.2025 г.

Габриела Цанева, редактор и издател

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2025

сряда, 12 март 2025 г.

"ШАПКА ВИ СВАЛЯМ" НА ДИАНА ГЕОРГИЕВА-Di-Light

Не се изненадах, но бях щастлива, когато получих 15-те картини на Диана Георгиева Di-Light, подготвени за деветата й самостоятелна изложба в писмо, с молба да ги представя в галерия gabriell-e-lit и сп. „Картини с думи и багри“!

Темата на изложбата ме заинтригува със своята необичайност и непосредствен изказ – „Шапка ви свалям“. Кой, на кого, за какво? Първите въпроси, които възникват, когато видите/израз този израз в ежедневието…

Но когато ги видите/чуете в изкуството? В този контекст въпросите стават повече, а отговорите – още повече.

Не бих се ангажирала с отговори, макар художничката да подсказва някои от тях в своето есе-покана, което публикувахме в рубриката „Анонси“, а и в текста към картините, който получих.

*

Подредени в пет групи по три, картините носят своите послания, като парчета от пъзел, който трябва да представи една по-пространна карнина.

„Наивни, сладки, романтични, бонбонено розови…“

Така нарича тази първа група художничката, но аз не виждам това „бонбонено розово“, нито сладката наивност на романтичното въображение…

Паяжинни нишки, хвърчила – ефирната конструкция на апарат за полети…

худ. Диана Георгиева Di-Light

Една развързаност, простор и свобода – свободата на главата без шапка… Главата, над която има само небе!

худ. Диана Георгиева Di-Light

 „Ако сме цял живот деца, би било прекрасно, но някои хора така и не порастват и носят и детското, и детинското в себе си цял живот.“ – продължава Диана Георгиева своето Pro domo sua.

И тук, в третия такт на нейния валс виждаме най-после хрупкавия розов воал на спомена за детство и изгубеното всичко на детския свят.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Четката на художника плътно е навлязла в плътта на платното – няма място за въздух, няма място за друго, освен за очертанията на очевидното. Шапката е като хълм, който трябва да пребродим – препятствие, което трябва да преминем, за да продължим трансформацията си.

*

Към следващата триада:

худ. Диана Георгиева Di-Light

Едно всевиждащо око фиксира погледа ни към центъра на картината. Потъваме в него – център на спирала и вход към пропадане. Тук цветовата гама е различна – „земните цветове“ – зелено, кафяво и охра доминират, а допълнителния цвят на зеленото – лилаво, само подчертава тази „земна“ тенденция.

худ. Диана Георгиева Di-Light

„Тържеството на Земята“ – бих нарекла това платно! Да търся очертанията на шапка тук е ненужно, макар въображението да може да намери силует на цилиндър. Не.

Тук аз виждам уважението на художника към природата и хармонията на живия свят! Тук виждам хълмове и върхове, ливади и цветя и пътят ни през тях – онова духовно пътешествие на пречистване, от което всеки има нужда в някой момент на живота си.

„Порастваме и ставаме по-зрели и уверени, но понякога бързото израстване води до високомерие и въздухарство (небостъргача и обърнатото дърво)“ – това са бележките на твореца!

Вървя по нейната пътека и се опитвам да осмисля жалоните, които са я водили.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Без никакво съмнение, темата за връзката и взаимодействието между човека и природата е водеща за автора! Заключени в загатнатите очертания на две обърнати шапки дишат златистите клони на обърнато с корените си към небето дърво и стоманените конструкции на човешкия път към безкрайното.

Високомерие и „въздухарство“? Това ли показваме чрез своя порив „нагоре“?

Трябва ли ни отрезвяване, трябва ли ни нов поглед – ракурсът на природата, на природното в нас?!

Въпросите остават висящи, като клоните, превърнати в корени, които не достигат до пръстта, а остават в своята човешка клетка – безпомощни пръсти, про-тегнати за помощ.

*

Пристъпвам към поредната група и чета анонса на художничката:

„Нереалните самооценки, маниите за величие, забравата кой си и откъде си…

Картината с маската е централната в изложбата – те са 15 общо, така че може да има един център.“

Може би не трябваше да го чета… А просто да се насладя на тези изящни платна…

худ. Диана Георгиева Di-Light

Искам да тръгна на пътешествие в нощта с тази кралска лодка – нещо в нея напомня на древноегипетска гробница, пътят към отвъдното на фараона… Крехката връзка с онова, което не разбираме, но към разбирането на което се стремим… И някъде напред остава искрящият знак на цвета на познанието – толкова крехък, толкова мамещ.

Стигам до централната картина, „Маската“. Загадката зад очите, издължените им линии подтикващи към нещо омайващо… Подносът, понесен от обърнатата перспектива на лицето… Тайнството, което остава непознато.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Следващото изображение, изградено върху подобен силует дава зеленото спокойствие на градина, очакваща своите посетители. Една завладяващо-закачлива идея, която приема нарушената симетрия за своя основа и именно в тази липса на равновесие можем да търсим нашата вътрешна устойчивост.

худ. Диана Георгиева Di-Light

*

Следващите три платна са други – поне за моите сетива:

худ. Диана Георгиева Di-Light

Тук отново силуетът „шапка“ е изоставен! Виждам пеперуда, която се опитва да кацне върху пенливия ръб на разбита вълна.

Апотеоз на разбитата мечта!

Или – утвърждаване на способността ни да мечтаем. Да, тук можем да видим и един игрив щрих, който може да бъде нашата шапка-мечта!

Ефирна и лека, закачлива и дръзка…

Тя е красива, изящна и може би – изплъзваща се, някак елегантна, като отлитаща зад хоризонта платноходка върху пеперудени крила.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Петолиние, клавиатура на пиано. Излишен е вплетения в златисто текст „Jazz“ – импровизацията тупти от отворената композиция – раздуващ се балон, който чертае космическите струни на Вселената!

худ. Диана Георгиева Di-Light

Под тях чета и посланието на художничсата: „Започва промяната – път, свобода, интерпретации, нови възможности…“

Да, свобода!

За да продължим отвъд…

Какво е онова, отвъд свободата?!

*

На моя незададен въпрос авторът отговаря – „Вече промененият човек отново може да е романтичен, креативен, стилен и да се развива в желаната посока“

Да, отвъд свободата е нейното осъзнаване и възможностите, които ни предоставя. Отвъд свободата е изборът.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Октоподи, които търсят своето преселение сред цветята на сушата. Вълните на интелигентния живот и стремежът му към завладяване на нови пространства… Завладяване – като инвазия… Завладяване – като откритие… Колко много значенията на думите и символите ни дават; и колко ни ограничават в тълкуването на еволюцията и регулаторите на обществените взаимодействия…

худ. Диана Георгиева Di-Light

Лотосът – препратка към пробуждане и медитация, към търсене на път и съвършенство. Спиралата отново се завърта пред очите ни – като едно неспирно колело на прераждане и сътворение…

Но тук спиралата не стига до своя черен край… А само ни напомня за началото.

худ. Диана Георгиева Di-Light

„Шапка ви свалям“!

Една истинска шапка – изящна, волна, лекокрила… Купол, под който да скрием ума. Къщата, която пази личността ни от груб досег със света.

Толкова много са пътищата на осъзнатата свобода! Толкова много възможности!

В това земно-златисто на земно-сив фон усещам устойчивост и равновесие.

Това ли е краят на пътя, по който ни поведе Диана Георгиева? Светлина свети в буйния акцент на шапката – Di-Light?!

Отпечатъкът на твореца.

Габриела Цанева

Експозицията може да разгледате и в сайта на галерия gabriell-e-lit ТУК.

Други изложби на Диана Георгиева-Di-Light в е-галерия gabriell-e-lit вижте ТУК.