Залезът
пови
житата с
прах. Пак пари
въздухът.
Стовари се
небето -
златен
похлупак.
Тежи, души.
Предчувствие
за есен.
|
понеделник, 5 август 2013 г.
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН
четвъртък, 1 август 2013 г.
ЖАСМИНОВА НОЩ – ВАРИАЦИ
Здрач, аромат... А
жасминът - цъфти. Полъх
на зной и мечти.
* * *
Мрак. Мирис на сол
и жасмин. Пари... спомен
за юни. Горчи.
* * *
Жасминова нощ.
Звезден порой, зной,
покой...
Мечти за друго.
сряда, 31 юли 2013 г.
ПЛАНИНА
Гърбицата на
планината изяде
половината небе.
Луната свети –
пастир пасе звездите.
Водопад от светулки.
Пулсира в мрака
светулка... път начерта.
Звезда в утрото.
петък, 26 юли 2013 г.
МЪЛЧАНИЕТО
Мълчанието
тежи като рало и
разравя ума...
* * *
Усещам тялото си -
като пръст и топлина,
които ме извайват –
атлазена и гладка...
Усещам всеки мускул,
кост, докосване...
и всяка болка,
трепване, копнеж...
Усещам кислорода -
дълбокото му
сливане с кръвта и
милионното
докосване на
капилярите...
Усещам и войната
в себе си – смъртта на моите
войници... и на победените.
Мълчание...
Усещам битката на мислите
в главата си.
Усещам битката им в клетките
-
как по-дълбоко се вкопават,
впиват се
в пихтиестото бяло на
аксоните.
все по-дълбоко се прегръщат,
преглъщат ме... замерят ме с
импулси
отчаяние и с корените
си–дендрити
все по-дълбоко пият от
душата ми...
Все по-дълбоко... удушават
се...
И милиони примки на
разюздани ласа
се впиват във врата ми...
бесят ме...
Обесена от собствените
клетки -
жива съм.
Усукват ме с въжетата –
неврони...
люлеят ме, замерят се с
главата ми...
търкалям се в краката си...
И пак съм жива.
Ще се изправя, ще вървя
нататък...
Където пак ще има „после”...
И „после” пак ще бъде
отговор, не бездна.
Мълчание...
* * *
Прозорецът се
превърна в картина. Спи
животът – далеч.
неделя, 14 юли 2013 г.
ПРАХ И ЗНОЙ
водата тихо
ромони в коритото
на каменна чешма, а
вятърът шуми
в листенцата на цъфнал
храст... в тревата - прах и
зной...топъл дъжд слепи
бягащите пясъци
върху асфалта
Абонамент за:
Публикации (Atom)