ДЪГА

слънцето изгря
магистралата плаче
дъжд мъгла дъга

ХРАМ

храм на хълма сам
кой пътник ще го стигне
там роса цъфти

МАРТ

Март. Тих сняг вали.
Есенни листа върху
паважа. Слънце.

СНЕЖНА ТОПКА

Сняг вали. Снежна
топка е главата ми.

Зимата изми
калта от пътеката.
Пеперуди пърхат. Цвят?

ЗВЪНЯТ КАПЧУЦИТЕ

Събудиха ме
камбаните
на капчуците.

Звуците
на деня
чукат по
черепа ми.
Чупят
мислите ми...
Мислите ли?

Отдавна
не мисля.
Дните
лежат
на паважа...
Веждите ми
се вдигат учудени,
когато
очите
виждат
в сумрака
на думите
живота,
който минава –
не чуден;
отдавна
прокуден...

http://gabrielle.blog.bg/izkustvo/2009/07/18/zvyniat-kapchucite.365762