Темата за 10 февруари е ШОСЕ
прашно шосе през
ожънатите ниви –
птици пируват
***
в локвата
скъсано мече –
първи стъпки по пътя
***
шосе –
нанизани по него
села и градове
Темата за 10 февруари е ШОСЕ
прашно шосе през
ожънатите ниви –
птици пируват
***
в локвата
скъсано мече –
първи стъпки по пътя
***
шосе –
нанизани по него
села и градове
Темата за 9 февруари е ПЪРВИ МИНЗУХАР
зимна мъгла –
край пътеката само
глави на минзухари
***
свещи в снега –
пролетни минзухари
нацъфтели в нощта
***
между хартии от закуски
и чашки от кафе –
първи минзухари
Темата за 8 февруари е ЗРИТЕЛ
Помня точно кога осъзнах, че ставам зрител на живота си.
Пътувахме с родителите ми с колата, аз гледах през прозореца, те спореха за
нещо… Гласовете им се разтвориха в звука на мотора. Пейзажът се отмести встрани
и аз потънах в него. Един съвсем обикновен крайпътен пейзаж… След миг всичко
беше същото… Само дето аз бях останала някъде там, отместена встрани, а животът
продължи по пътя си…
паралелни светове –
животът ми в единия,
аз го гледам от другия
***
мигът преди аплодисментите –
не искам да заглъхне
последният акорд
***
доволна примадона –
мишката гледа
как кучето гони котката
Темата за 7 февруари е МЪГЛА
през талазите на мъглата
слънце –
вместо луна
***
лятно утро –
платноходки
плуват в мъгла
***
зимен здрач –
над езерото
мъгла от водна пара
***
детски спомен
вървя в мъгла
сама в света
Темата за 6 февруари е БРАДА
Едно мое стихотворение, "Брада от водорасли"... не го помня, но откакто го написах, когато чуя думата "брада", сещам се за "брада от водорасли"... Но - не можах да напиша хайку за брада от водорасли...
влажна есен –
камъкът в двора
с брада от мъх
***
В края на юни ечемикът узрява и нивите заприличват на руси самодиви, заспали в полето. Обичам този рус цвят - напомнящ суша, жега и прах, избеляло пране и пустош...
краят на лятото –
брадата на скитника
изруся
***
Обичам да заравям лицето си в брадата ти - кестеняворуса и галеща, каквато беше, когато те срещнах след детството. Обичам лицето ти без брадата му - напомня ми онова, от детството. Обичам брадата ти и сега, и лицето, което криеш зад нея, но кога, кога стана това?
бели жички
в брадата ти –
кога проспах живота ни?
Тема за 5 февруари: КРЪЧМА
Едно намигване към вчерашната тема:
тишина
в квартала –
кръчмата затворена
Вчера… Февруарска пролет.
Излязох, след цяла седмица между стените на апартамента.
Сложих маската още в антрето /заради асансьора и зимата/. Но когато излязох от
входа – махнах я. И усетих пролетта – мириса на влага от есенните листа,
освободили се от снега, мириса на пръст, и кал, и набола трева, и оня забравен
звън на муха, изгубила посоката си… Излязох, уж само по работа, но дълго скитах
из квартала, между блоковете, по алеите, в градинката…
И някак, особено пусто кънтяха стъпките ми…
Някак особено пусто зееха кафенетата, и кръчмата до
спирката, където можеше да се хапне „на крак“, и закусвалнята срещу входа на
Спешното, и баничарницата, където патрулираха кварталните кучета… Няма ги вече
кучетата, разпиляха се… И скитникът го няма – оня, дето просеше цигара и петаче
за кафе…
Доплака ми се – за оня живот, когато…
И не мислете, че го обичах оня живот, когато…
Когато мечтаех за тишината, чистотата и уюта на четирите си
стени.
Темата за 4 февруари е КОКИЧЕ
кокичета –
февруарска пролет
***
сини кокичета –
спомен
за първия експеримент
***
есенни минзухари –
защо не са
кокичета
Тема за 3 февруари: ТИШИНА
Тишина. Това не е липсата на думи, нито липсата на шум; най-тежката тишина е онази, която кънти в думите, зад които няма мисъл; зад крясъците, които искат да надвикат мисълта…
Тишината на нашето време – удавено в безочлива демагогия,
удушено с подменени ценности и сменени роли, маскирано, много пред маските да
станат задължителни…
Но не за тази тишина, натежала от липса на бъдеще искам да
пиша хайку.
Хайку е чисто. Хайку е…
тишина –
само птичи стъпки
по снега
***
непоносимо –
тишината преди
следващото дихание
***
мъгла –
дори бълбукането
на реката е попила