МРЪСНИТЕ ДУМИ НА ПОЕЗИЯТА

Има мръсни думи

във поезията,

които се заричах

да не пиша –

душа,

сълзи,

лъжа...

Душата ми

е болна от мълчание –

сълзите на росата

полепнаха по нея...

Пак искам синева...

Как искам пак

във тишината –

копнения...

Да, казват,

изтъркани са думите –

мечта,

звезди,

небе...

Мечтата ми

за звезден полет

е обречена –

небето се стовари

като чук

върху тезгях...

Душата ми

със думи

е облечена –

одрипавява,

когато я лиша

от тях...

И други мръсни думи

има

в съвременната ни поезия –

копнеж

страдание

и блян...

Кипеж

в главата ми –

ще се взриви...

Капчукът – как звъни!

Мъглата пак блести –

като дъга...

И бляновете

разцъфтяват –

като разкъсано

страдание...

КАТО ИЗСЪХНАЛ ЛИСТ

Като изсъхнал лист

играя с вятъра

и бавно падам

към земята.

По пътя си те срещнах –

докоснах се

в ръката ти –

изсъхнал лист

в шушулка куха...

Мъглата

ме обвива –

като булка.

Ще плувам

в мляко и очакване.

Снежинките

ще се превръщат

във светулки –

в очите ти

ще търся

цветовете ни...

Ще стопля

тишината ти,

ще бъда бяла –

като зима...

Ще те обичам –

като песен,

ще те наричам

мое щастие

и ще чертая

върху тялото ти

стъпки -

като по празното

поле на Антарктида.

Ще дойде пролет

и тогава –

листата ми

ще цъфнат във зелено

и птиците ще пеят

във косите ми

и пръстите ти

ще ни светят...

НОЩТА Е ПЪЛНА СЪС КОПИТА

нощта избликва

от желание,

разкъсано

от бяла

пищност

нощта пулсира

във ръката ми,

съсирва се

в дланта ми

и умира

нощта е пълна

със копита,

които чаткат

по стъклата,

като захвърлени

от вятър кестени

ранени

пръсти диплят

гънките

на тъканта,

с която

утре ще

ушият

дрехи

за утеха

на вдовиците

с конци,

разплетени

от скъсания

плащ на просяк

обесиха

девиците

нощта изригва

от мълчание,

разкъсано

от чаткащи

копита...

не питам

откога сънувам

сечища...

не искам

да битувам

сред пълчища –

без дни

за спомени;

без дни

за мислене –

потънали

във бездни

от безличие,

от ежедневие,

от безпаричие

и липси

обувам

лудата си

същност,

разцъфнала

от зимните

лъчи –

разпрашени,

пречупени

от бяло,

ликуващи,

разкъсващи

слани...

срамувам

се от дневната

си цялост –

безлична,

като липсваща

душа

мъдрувам

как да оцелявам

в нощите –

разкъсвани

от разорани

друмища

и чаткащи

копита

пирувам

с лудите

си сънища,

гладувам

в дните си,

будуваща...

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 18.02.19

18.02

Тема: ДЪЛЪГ

дълъг ден –

спъвам се

в сянката си

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 17.02.19

17.02

Тема: СЛОВО

мълчание –

най-сухата

пустия

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 16.02.19

16.02

Тема: СЛЪНЦЕ

мечта за пролет –

слънчеви зайчета

върху вълните

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 15.02.19

15.02

Тема: ХРАМ

благочестие –

труп на просяк

пред храма

врабчета пред храма –

кълват трохи

от вяра

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 14.02.19

14.02

Тема: ЛЮБОВ, ОБИЧ

сърце в бутилка –

реклама

за празника