БЛАТНИ ЦВЕТЯ

Сенките падат
по здрач. Блатните цветя
попиват в стената. Плач.

Жабешки крясък
краси тишината на
летните нощи. Ела...

СОЧНО

Зеленчуците
заспиват недозрели –
лунен лъч в сочна роса...

и презрели се
будят в горящия ден;
пръснато семе в пръстта…

ПЪПЕШ

Протяга нежни
пипалца – ръце. Узрял.
Ухае като цвете.
Събрал е слънце
и роса... Пъпешът за
пир ни чака. Семена...

ПРАХ И ЗНОЙ

водата тихо
ромони в коритото
на каменна чешма, а
вятърът шуми
в тревата, в листенцата
на цъфнал храст... прах и зной...

ВОДОПАД ОТ СВЕТУЛКИ

гърбицата на
планината изяде
половината небе

луната свети -
пастир пасе звездите
водопад от светулки

ЛЮБОВ

(бряг и море)

вълна облиза
брега... той й отвърна
с целувките на всички
песъчинки и
парещата ласка на
нощния си бриз... дали?

* * *

(улично куче и дете)

Вятър разроши
ушите на улично
куче... дете му
шепти приспивни песни

за топъл дом, за игри...

ЖЪТВА

прах сухи треви
мараня над асфалта
сън гургулица гука

пладне пек гори
земята тежки зърна
падат жътвата дойде

ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…

ПОРОЙ

порой премина
върху тревата блестят
сълзи от диаманти...
слънцето се скри
сред тях... върза цветята
с дъга... и – пак тишина...

РИБАРСКА ПЕСЕН

Стари рибари
мрежи разстилат. Буря.
Гларуси риба ловят.

Рибарска песен
в нощта. Морски вълни се
разбиват в брега. Пуст е.

РУСАЛКА

Тичам по брега…
Мидени черупки ми
разрязаха краката.

Вълните мият
кръвта. Отново станах
русалка… Тиха сълза.

БАЛ - 3

Розов аромат.
Нощта отвя перчема
на момче. Звезди валят.

Тихи стъпки сред
цвят и бодли пак мълвят
мечти. Солени сълзи.

ГРАДСКИ ОАЗИС

Росна поляна...
Черна кора на дърво
катеричка отрони...

Шаро играе
сред пъстри цветя...
Черна сянка подгони...

Слънчево зайче
сред зелени бодли и
вятър шуми... Не,

тича катеричката
върху борови клони...

ПТИЦАТА

писък на птица
в нощта пак се завърна
песента на реката

мирис на цвят и
треви шуми вятъра
пак изтри тишината

ПТИЧИ КРИЛА

Светлината на
залеза зад близкия
хълм се скри. Ято.

Птичи крила - над
тях облак вали. Дали
ще отвеят бурята?

ЦВЕТЪТ НА ДУМИТЕ

денят залязва
зад меките хълмове
от изток идват звезди

нощта властва над
думите цветовете им
ме връхлитат

КОПНЕЖ ЗА ПОЛЕТ

Копнеж за полет
ме връхлита, когато
чувам плясък на крила.

Порив към небе...
Политам към звездите.
Ще се изгубя. Ела!

ОРИСНИЦА

в ирисите на
красиво птиче пося
орисница искрици

не в птичите, а
в моите очи, в снега,
поникнаха пожари

ПОЩУРЕЛИ ВЪПРОСИ

Ще опазя ли
пожара на думите?
Жажда – да съм свободна
ме жари... Дали
ще остана стихия?
Дали пак ще съм жива?