Винаги с удоволствие чета поезията на Павлина Петкова, но най-новата й книга е повече от великолепна! Няма стих, който да не е точно на мястото си и да не е в хармония с цялото. Поетичната сбирка отново излиза със знака и графичното оформление на пловдивското издателство „Астарта“, този път под редакцията на Красимир Манев, а деликатните илюстрации са на младата Пламяна Георгиева.
Композицията като че ли следва естествения ритъм на живота, към който се придържа и поетесата, за да изгради дома на своя полет. В основата му е най-кратката поетична форма, която дава името си на първия раздел, „Апева“, и с която започва пътешествието към космическите висини и дебрите на духа; към непознатото и непознаваемото, към делничното, което прераства във философия и към прозренията, които дават силата си насъщния ден.
Когато чета апевите на Павлина Петкова усещам духа и естетиката на хайку – два жанра, в които тя има своите безспорни успехи, но които са и богатото поле на нейното творческо търсене.
Следват „Ситнежи“, сполучливо наречени от авторката кратки поетични форми, в които също се усеща силно далекоизточната естетика. Останалите три раздела в стихосбирката са по-скоро тематично, отколкото определени жанрово определени – „Любовта в мен“, „Сезони“ и „Галак-тически светове“.
Тръгвайки от най-кратките поетични форми, в които се вмества само един миг на душевен трепет или фрагмент от пейзаж, Павлина Петкова минава през горнилото на любовта – в цялото ѝ многообразие, във всичките й нюанси, през всичките сезони на човешкия живот, за да стигне до космическите висини, до вечните въпроси за смисъла на живота и сътворението, за доброто и злото, за пътя, който вървим и за следата, която оставяме. В тази, последна част на стихосбирката, виждаме най-ярко таланта и дълбочината на поетичния заряд, който носи автора в себе си – една развиваща се във времето и пространството магия!
Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 4/2024
