МЕДИТАЦИИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ

Новата книга на Димитър Анакиев „Медитации за България. 12 ренсаку“ отново излиза със знака на издателство gabriell-e-lit!

Сборникът съдържа 12 социално ангажирани тематични поредици от танка, хайку, танка проза и хайбуни. И е още една ярка творба на своя автор, която показва необятните изразни възможности на кратките източни форми. За читателите на списанието голяма част от включените текстове няма да бъдат нови, но събрани в книга, заедно, те имат различно, мощно послание, което въздейства и можем да разглеждаме многозначно.

От една страна, откриваме необятно широкия спектър от теми, които могат успешно да бъдат предмет на поезията; от друга страна – виждаме резултата от свободното експериментиране с взаимодействието на формите, стилистиката, видовете. Свидетели сме на жанрово преплитане, чийто резултат е своеобразен литературен синергизъм.

Отделен интерес представлява корицата на книгата, в която са включени като елементи хералдически символи – гербът и знамената на рода Форечи с автори Димитър Анакиев и Красимир Методиев, изпълнител Lavsaer studio и консултант Стоян Антонов.

---

Тази препратка към семейната история не е случайна. Ето какво споделя в предговора авторът: „Това е и възможност да се отплатя на поколенията на моите предци (седем поколения, които познавам), които са били известни със своето родолюбие и своя борбен дух. Ето защо е украсена с герба и знамената на фамилията Фочери… тази колекция също продължава семейната традиция и духът на предците говори в нея – точно това смятат за основа на поезията и в Япония.“

Очаквайте печатното издание и четете на свободен достъп електронната книга от платформата за електронна литература на издателството тук.

сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2024

ЛЮДМИЛА ДАНОВА ПРЕЗ РЕАЛНОСТТА И ФАНТАЗИЯТА

Пред мен са най-новите книги на Людмила Данова – стихосбирката „Като дъга“ и сборникът с разкази „Вещица беше Виола“, двете изд. от ИК „Славчо Николов и сие“, Шумен., 2024 г.

Всяка от тях носи духа и естетическия усет на авторката, която сякаш съществува на границата между реалността и фантазията. Защото светът, който гради с думи е там. Едновременно близък, днешен, плътен – наситен с познатите ни житейски проблеми, но и изплъзващ се, недосегаем – може би защото ни среща с онази мъдрост, която вече не ни е присъща.

В това кратко експозе ще представя по-скоро автора, отколкото книгите, които дадоха повод да го напиша. И ще започна с това, че Людмила Данова е едновременно поет и прозаик. Дебютира в сп. „Картини с думи и багри“ /бр. 1/2023/ с поезия – „Нарисувай ми свят“. Още заглавието ми направи силно впечатление – заявеното, осъзнато желание на поета да рисува с думи, но преди всичко обектът на изображението – всеобхватното „свят“.

Светът, с всичките му измерения – и те не закъсняха да се проявят – още в същия брой публикувахме два от разказите за Виола, които докосват читателя до онези неуловими страни на ежедневното, в които намираме брод към скритите, неопитомени от нас сили в съзнанието ни, или някъде другаде – „Светулки през ноември“ и „Мълчаливи мъжки сълзи“. Тук е мястото да подчертая, че тематиката, която засяга Людмила Данова в белетристичното си творчество не се изчерпва само с онова, което се случва днес, но и с отражението на миналото върху житейските пътища на съвременния човек; тя не подминава раните и травмите, оставени от тоталитарния режим върху настоящето.

*

Читателите на сп. „Картини с думи и багри“ познават още един от включените в книгата общо 12 разказа за Виола – „Грях“ /бр. 3/2023/, както и два от общо деветте в раздела „Други разкази“ – „Селото с англичаните“ /бр. 2/2023/ и „Морето на Нина“ /брой 4/2023“.

Дали Людмила Данова е търсила баланс между магичното и делничното чрез структурното обединяване на творби с различна тематика и сюжет? Или е търсила този баланс във вътрешната тъкан и динамика на всеки разказ, за да ни убеди, че светът е единен, а за да прогледнем за „отвъдното“ понякога е нужна само малко доброта, съпричастност и любов? Това ли е посланието на поетесата-разказвач, която ни поднася един цял, монолитен свят, в който реалността се преплита с мечтата, а зад свръхестественото причуваме тихото мъркане на Минош?

*

Силно впечатление прави поезията на Людмила Данова – и стиховете, събрани в „Като дъга“ и онези, които за първи път прочетох. Тя е творец, който не се страхува да експериментира – както със свободния и белия стих, така и с кратките форми – апева, хайку, танка и свързаните с тях ренсаку, хайбун и танка проза. Може би точно талантът й на разказвач, поетичната душевност и интелектуалната смелост да приема предизвикателства я правят толкова добра в граничните прояв-ления на изкуството на думите, съчетаващи поетични и прозаични фрагменти.

Не беше изненада за мен яркото й присъствие в първото /2023 г./, а и в текущото издание на националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, организиран от издателство gabriell-e-lit и поетична група „Българско съвременно хайку и танка“.

Щастливи сме, че сътрудничеството ни с Людмила Данова се развива и задълбочава.

сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2024