Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки,
не искам да извръщам
главата си назад,
да кърша пръсти
по пропиляно всякога,
да крещя,
че искам кръговрат.
Денят изтлява -
заседнал кораб съм
във плитчината на небето,
което
огънят на слънцето изпепелява.
Вятърът
разнася плявата
на окосената трева
остава
само капчица
тъга.
***
след бурята -
свраката още е
на върха на бора
Няма коментари:
Публикуване на коментар