Сърпът на Луната
надебеля -
заприлича
на резен от диня...
Но кой ще разреже динята,
ако сърпът вече го няма?
Не поглеждам в огледалото -
имам време да гледам
само твоето лице,
само него мога бавно да губя,
зад воала на бръчките...
Не ми трябва огледало,
знам, аз съм същата -
за мен времето не тече
но защо ми е да бъда същата,
ако ти вече си друг?
Няма коментари:
Публикуване на коментар