Морето, в чаша...
Соленият зов на вълните,
пяната на прибоя
сърфирането с делфини,
песента на Кита,
дочута през проливите -
всичко ми даваш -
всичко,
във чаша.
Стихията блъска
кръвта в артериите,
сърцето тупти
с ритъма на Вселена...
Синьото на безкрая,
отразено в сините стени,
Синьото на безкрая,
затворено във чаша...
Бурята плиска дъжда си
в гърба ми -
ледени копия
ме пробождат,
пробуждат съня ми,
дъхът ми се слива с водата -
дишам я - пълна съм с нея...
Кожата, загоряла от лято
пее песента на тялото...
Капилярите се смеят -
цъфтят, като тичинки,
оплодени от есен...
Клетките ми
звънят
с мелодията на пороя,
кипят
и ме будят,
прохождам...
Кипя и умирам,
затворена в чаша,
кипя, пак се раждам -
пак там,
в морето,
пак там,
където
ще плувам с делфини
и
ще пирувам със свободата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар