СЪБУДЕТЕ СЕ!

Дими пепелта
в пепелището
на душата ми,
болят раните,
живите въглени
на плътта ми...

Духът ми е
в хибернация,
цялата нация
хипнотизирана спи
и празнува
Деня на будителите,
спим
и сънуваме,
че сме живи...

Нощта се стича
по кожата ми -
лепкава пот
от минал живот,
от
пропуснати мигове,
от надежди,
станали минало,
преди
да се родят.

Скот
до
скот...

Хоризонтът
е сринат,
заринати
от
останки
на непожелано
щастие,
опустошени
делници,
пошли
мечти
и
блянове
за
битие,
малко
по-свежо
от стъпканите
зеленчуци
в копторите
на гетото,
в което
се лутаме
безпосочни...

Хоризонтът
отдавна
е сринат...

и някъде там,
където
трябва да бъде
небето,
в смачкан
станиол
тлее
клечка кибрит...

Не протестирам
срещу кибритената клечка
в смачкания станиол -
протестирам срещу
онези,
които ни казват,
че това са
слънцето
и небето...

Протестирам
срещу
спящите
хипнотизирани
самодоволници,
които вярват,
че Клечката е Слънцето
в небето...

Защото няма
по-лошо
от вярата
на спящите -
събудете се!

Не празнувайте!
Събудете си!
Бъдете
будители!

01.11.19