ОГРАДАТА Е ОГЛЕДАЛО

Оградата е огледало,

в което нарцисът се гледа.

съблича цветовете си

свенливо,

сено от ланшна шума

го покрива...

Оградата е огледало,

като в отвъден свят

поглеждам,

жадувам

за небитието,

но капки падат

от небето,

живителни,

като поминък

в едно забравено

столетие.

Дъждът измива

с хладните си пръсти

онези образи,

които сплъстих,

които ме накараха

да мисля,

че мога да си тръгна

чиста...

Оглеждам се 

във локва, скрито,

очите си изхвърлям

надалеко –

усмивката

си не намирам...

Дъждът процежда се

между листата

и пада върху

бялата ми буза –

една целувка

е отвята,

една целувка

на кокиче...

Оградата е огледало...