сряда, 20 април 2016 г.

ВЯТЪР ПРЕЗ КЪР

Дните минават през мен –
като вятър
през кър...
Пуста пустиня пустее навън –
кърви кръгозора
навъсен.

Думите бягат през мен
и заглъхват –
като ек
във клисура.
Как ще стигна до теб?
Остана ли нещо,
което си струва
да пропътува
пътя –
от човек
до човек?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации