БЯЛАТА ЛУНА

Нощта е вън, зад завесите –

обляна от бялата луна.

Сгушила си е в шепите

цялата земя.

Мракът бавно се разкъсва –

като мираж,

като черен сняг,

като саждите

по вътрешното

на клепача.

Чакам утрото –

страж

на тишината.