Денят изпи
крехкия хлад
на зората.
И властва –
нажежен до бяло;
съскащ от жега;
сладък от мирис на липи
и пъстър от изгорели
венчелистчета.
Лятото изпи
крехкия хлад
на телата.
И властва...
Въздухът,
натежал от лъчи.
Вятърът,
изял влагата на земята.
Ароматът
на цветя и треви.
Воят
на птиче ято.
Писъкът
на котарак, изгубил
двубоя
с улично псе…
И раздраният грак
на някой, заспал
на паважа…
Няма коментари:
Публикуване на коментар