ДНЕС ТИШИНАТА Е СИВА, БЕЗ СМЯХ

Днес тишината е сива, без смях.

Като камък, като лед, като лава.

Днес тишината измива деня  –

зимно-каменна, зимноядна...

Днес крачим върху леда, сиво, без страх -

тъпчем замръзнали локви,

замръзнали клони бият очите ни,

Белеят в сумрака коли и листа,

настръхнали бели корони,

далеч от леса – дърветата стенат,

корите им светят, като звездно небе,

палят огньове - с отблясък от улични лампи.

Капчуците капят под стрехите,

висят над главите ни - дамоклеви мечове.

Главите си, сивите, под тях сме поднесли -

Главите, понесли поредните скечове,

с които живеем в ням унес унесени,

доволни и песенни,

доволни, обесени

от чувство за хумор,

с което вибрираме

по-тъжно, по-есеннозимно,

по-хлъзгаво, жалко, заминало...

Умираме... бавно и сиво,

замръзваме,

завързали

лица и усмивки,

щастливи умираме –

щастливци, без време

и някъде тръпнем –

от омерзение

и някъде

дреме

горчилка,

мътилка...

Вървим през града, замръзнал и есенен,

Прегазваме локви, покрити със скреж,

Краката се плъзгат в леда и залепват...

Не падаме. Няма летеж.

Тишината е сива, без блян, без кипеж.

И влачим крака към живот-изкупление.

Умираме – песенни, весели, с хумор –

защото ни казват, че сме обречени;

с усмивка ни казват, че сме ненужни...

С усмивка и с патос,

и с оптимизъм, с цинизъм...

почти добродушно –

за овчедушни...

И вярваме, вярваме –

как лесно се вярва на смях –

че сме чужди,

безлични...

безделници,

некадърници,

непотребници.

боклуци,

търбуси,

пълни с отпадъци,

поколение без мечти,

тълпа без надежди,

без блясъци.

Щастливи, ухилени, с празни очи,

с пълни гърла над участта си се смеем.

И мечът Дамоклев не пада над нас;

не отсича главите ни.

Отдавна ги няма главите.

Днес тишината е сива,

студът я попива.

Днес минувачите

крачат

под клепачите

на дърветата,

под перчемите

на стрехите,

настръхнали

влачим плътта си;

краката ни мачкат леда...

капчуците падат

върху телата ни.

безболезнено,

безполезно –

главите отдавна ги няма  –

да ни обезглавят.

Днес тишината е сива,

студът я попива.

Днес мравуняци

път си намират

сред замръзнал асфалт...