ПУСТИНЯ СЪМ

Аз съм пустиня,

нищо няма в мен -

нито влага, нито песен,

нито стрък трева, синева,

няма огън, няма пепел.

Аз съм пустиня –

мираж,

страж

на тишината.

Нямам глава –

само очи –

като факли, като главни...

Светят в тъмното.

Палят пожари,

нищо не жалят –

миражи.

Тичам по плажа с боси крака,

тичам по пясък... пустиня?

Или газя в снега?

Горят ходилата, бял пламък глухо гърми...

Тихо е.

Няма въпроси –

нито „накъде”,

нито „а после”.

Боси сме.

Носим се някъде... Без посока.

Тишината изяде всички въпроси.

Зеят пробойни – като пропасти

в опропастените ни представи за щастие,

за бъдеще,

за още...

Потъваме дълбоко в делника,

потъваме дълбоко в хляба.

Тестото им е лепкаво и меко,

завиваме се, топло ни е...

и тишина поглъща „трябва”.

Загърбваме това, което имаме –

което искахме,

бленувахме,

сънувахме.

И само трънища остават в дните ни,

а нощите са тихи, душни, сити сме.

Все по-дълбоко потъвам

в утробата на дните,

все по-навътре... попивам

тъмнина и дишам черно

огорчение...

Горчи, изгаря гърлото ми,

пресъхнало от дългото

мълчание...

Стих?

Стон...

Едничък звук,

във който да се вкопча.

Часовникът проблесна и изплю

секунда от бягащата вечност.

Дисплеят му се плези във нощта

нечут

Капчукът ближе

замръзналата стряха

и думите хвърчат,

избягали от тишината...

Асоциации - корпорации,

олигарси, монарси,

народни герои на бял кон...

любимци, вождове, диктатори...

диктовки -

промиване на мозъци,

без мозъци...

думи, които се блъскат в стени,

глухи уши,

писано слово, без слово, без очи

безсловесност, безчовечност...

тълпи...

Пустинята настъпва с бързи стъпки.

Бяло.

Замръзване, връзване...

одеяло, одежда,

надежда...

Спри!

Не се оглеждай, продължи...

Живо, жило,

живот, ужилване,

пчели, плача, печал, печат,

тайна...

Тайфун, фуния –

водовъртеж, брътвеж

потъване, умиране,

рана, рамене, топлина...

Слънце,

простирам ръце...

протестирам

Отчаяние, бдение...

Одобрение?

Отново, новост, новина,

вина, опиянение,

вино (с мезета),

омерзение...

Пустинята настъпва с бързи стъпки.

И няма място за нас.

Сблъсък между две олигархични структури. Сблъсък на капитали, на интереси. Сблъсък на пари. Няма идеали, няма мечти. Нищо не е чисто, нищо че блести.